Най-важното в този урок:
- Животът на феодала в укрепения замък
- Замъкът на феодала
- Животът на благородниците
- Животът на рицаря
- Рицарският кодекс на честта
- Животът на селяните
- Храната на селяните
- Какво трябва да запомним?
Средновековното общество, миниатюра от средновековен ръкопис
Животът на феодала в укрепения замък
Центърът на стопанския и обществения живот в Западна Европа през Средновековието се изместил във феодалните имения. Те включвали замъка и земята на феодала и парцелите на селяните, а също обори за животните, хамбари, занаятчийски работилници, фурни, мелници.
В средата на това пространство бил замъкът на феодала – символ на неговата военна и политическа мощ. Там той живеел със семейството и свитата си от пажове и слуги.
Селяните живеели в къщите си, изградени около замъка или църквата.
Това били два свята, чийто живот бил много различен.
Замъкът Марксбург в Германия
Замъкът на феодала
• Замъците представлявали внушителни крепости, изградени от камък. Започнали да ги строят през IX век след разпадането на Франкската империя, когато територията ѝ била поделена между отделни принцове и благородници.
Замъците били разположени на удобни за защита места. В замъка живеел сеньорът със своето семейство, част от неговите васали и слугите. При нападение подвластните на сеньора селяни получавали от него военна защита.
Какво представлявал замъкът на феодала?
• В най-укрепената и защитена част на замъка, наречена донжон, живеел сеньорът. Донжонът се намирал в главната кула на замъка. Там имало и зала за приеми, която служела и за пиршества. Мебелите в тези помещения били груби, изработени от дърво. По каменните стени били окачени оръжия, щитове и гоблени (килими с изтъкани или бродирани картини по тях). Помещенията били тъмни, почти липсвали прозорци, защото така се подсилвала защитата им, а и било по-лесно да се отопляват.
• Пекарната осигурявала хляб за защитниците на замъка.
• В цистерна за вода се събирала дъждовната вода. Тя осигурявала запаси при обсада.
• В ковачницата се изработвали оръжия.
• Подвижният мост се вдигал при обсада и военни действия, за да спре нападателите.
• Бойниците (зъбери по крепостните стени и кулите) предпазвали защитниците на замъка от нападателите. От пролуките между тях те стреляли по врага.
Защитен ров (1), подвижен мост (2), порта (3), път на стражата (4), наблюдателна кула (5), зъбери (6), бойници (7), фурна (8), казарма (9), зала за приеми (10), параклис (11),
трапезария (12), спалня (13), селски парцели (14), арена за рицарски турнири (15).
трапезария (12), спалня (13), селски парцели (14), арена за рицарски турнири (15).
Животът на благородниците
Животът на сеньорите и на техните васали бил много по-различен от този на селяните. Те разполагали с богатство и живеели в охолство. Многобройна прислуга била постоянно на тяхно разположение. Прекарвали живота си, като защитавали своето имение, воювайки срещу съседните сеньори.
В свободното си време се отдавали на развлечения, с които усъвършенствали бойните си умения. Ходели на лов и организирали рицарски турнири.
Пиршествата също били част от развлеченията на сеньорите. Чрез тях домакинът показвал щедростта си към своите васали и съюзници и засилвал връзките си с тях.
Подредбата на залата за вечеря съответствала на йерархията. На главната маса седял домакинът с най-важните си гости (аристократи и духовници). По-далечните места били за по-маловажните васали.
Пир в замъка, средновековна миниатюра
По заповед на господаря слугите започвали да сервират ястията и напитките за гостите. Храната се поднасяла на няколко пъти и включвала: предястие (горещо вино с подправки, соленки с различен вид пълнеж); основно ястие (печено месо с различни видове сос), различни пюрета и малки хлебчета; десерт (подсладено вино с подправки, желета, сладкиши с плодове).
Животът на рицаря
Синовете на благородниците преминавали дълго обучение, за да получат рицарско звание. На 7 години момчето ставало паж при сеньора, на 14 – оръженосец, за да се обучи в рицарските изкуства: езда, стрелба с лък, ръкопашен бой, лов. На 21 години доказалите своята храброст и умения били посвещавани в рицарство.
Не всички рицари притежавали земя, защото феода наследявал само най-големият син. Другите синове ставали странстващи рицари, наемали се при някой феодал и нерядко се отдавали на разбойничество и грабежи.
Херцозите на Бретан и Бурбон се сражават на рицарски турнир, средновековна илюстрация
Рицарският кодекс на честта
Качества на рицаря: мъжество, вярност, щедрост, благоразумие, изтънченост в общуването, чувство за чест, свободолюбие. Задължения: да бъде праведен християнин, да защитава Църквата и слабите в обществото, да се подчинява винаги на своя сеньор, да казва истината и да държи на думата си. А ето как се провеждали рицарските турнири. „На зазоряване се чуват тромпетите, барабаните и флейтите, които зоват рицарите на турнира и карат конете им да се втурнат в галоп. Срещу нашия граф ще се изправи в двубой тулузкият граф... Те си нанасят толкова силни удари, че щитовете се чупят. Повалят се един другиго от седлата и падат на земята. Рицарите им се притичват на помощ. Те се блъскат, удрят и повалят, копия се прекършват, мечове събарят шлемове... Всеки иска да покаже колко е смел.“
Поема за рицарството, Франция, XIII век
Сцена на кавалерство към дамата на сърцето. Миниатюра от XIV век
Животът на селяните
Селяните живеели при много трудни условия. Те обработвали господарската земя, дадена им за ползване. Това ставало срещу определени задължения към сеньора. Зависимите селяни плащали годишен данък в пари, предоставяли в натура и част от произведеното от тях. Трябвало също да полагат безплатен труд за господаря по поддръжката на замъка, строеж на мостове и др. Плащали и множество такси: за ползване на мелница, производство на вино, събиране на дърва и лов в гората на сеньора и др.
Въпреки трудностите те приемали своята участ, като вярвали, че Бог определя мястото на всеки човек в обществото.
Ето как е описано това в един документ от X век във френския манастир „Сен Лод“:
„Сам Бог пожела сред хората едните да бъдат сеньори, а другите – селяни. Сеньорите да обичат и почитат Бог, а селяните да обичат и почитат своя сеньор, следвайки думите на Апостола: „Селяни, подчинявайте се на своите сеньори със страх и трепет. Сеньори, отнасяйте се със селяните си справедливо... не ги заплашвайте, защото и вие имате сеньор – вашият господар, който е на небето“.
Селяни работят в нивите на сеньора.
Храната на селяните
Закуска – при изгрев: черен хляб, намазан с мас, и горещ бульон или зърнена каша с мляко. За късметлиите – мед.
Обяд – към 11 – 12 ч.: черен хляб и сирене; ядки (орехи, лешници, печени кестени); вино, мляко. Ако са късметлии – малко студено месо, сланина или пилешко.
Вечеря – по залез-слънце: според сезоните; основното ястие е зеленчукова супа (от зеле, леща, грах и др.) с натопен черен хляб. Истинските късметлии можело да имат на масата си и малко месо или риба (прясна или пушена), бял хляб, пресни или сушени плодове.
Трапезата на селяните. Картина от XV век
Какво трябва да запомним?
• Центърът на стопанския и обществения живот в Западна Европа през Средновековието бил във феодалните имения – замъци. Започнали да ги строят през IX век след разпадането на Франкската империя, когато територията ѝ била поделена между отделни принцове и благородници.
• Замъците представлявали внушителни крепости, изградени от камък. В замъка живеел сеньорът със своето семейство, част от неговите васали и слугите. Селяните живеели в къщи около замъка.
• Селяните плащали годишен данък в пари, предоставяли в натура и част от храните, произведени от тях. Трябвало да полагат и безплатен труд за господаря си по поддръжката на замъка, строеж на мостове и други.
• Животът на благородниците бил много по-различен от този на селяните. Те прекарвали живота си, като защитавали своето имение, воювайки срещу съседните сеньори, и се отдавали на развлечения, с които усъвършенствали бойните си умения в рицарски турнири.
