Европейската християнска цивилизация не унищожила културните достижения на Античността. В продължение на векове те били част от нейната ценностна система. Но в средновековната култура най-важна била теологията (богословието). Със своите библейски идеи за създаването на света и човека, с богатата си философска и моралистична система християнството управлявало духовния живот на средновековните европейски общества. Но то било и удобна политическа идеология, помагаща за налагането на централизирана власт и за укрепването на изграждащите се на мястото на разпадналата се Римска империя нови европейски средновековни държави. Затова Средновековието не е епоха на духовен мрак, независимо че употребата на гръцкия и латинския език за църковни, административни и други цели не предполагала широк достъп до културата. Средновековната цивилизация намирала своите духовни ценности както в необятния и неизчерпаем свят на християнското богословие, на библейските сюжети, философия и образност, така и в живота, чувствата, стремежите на живия човек.

През XI век в Болоня, Италия, бил създаден първият университет. Още през X век там имало школа за изучаване на римското право.
За начална година на университета се приема 1088 г. Този нов тип учебно заведение се различавал от манастирските школи. Най-важният предмет в университета също било богословието, но се изучавали и математика, история, езици, право. Оформила се общност от професори и студенти. Контактите с ислямския свят и Византия по време на кръстоносните походи обогатили западната култура с познания като арабските цифри, алгебрата, химията и др. По-късно били открити университетите в Париж (1100), Оксфорд (1167), Кеймбридж (1209) и десетки други.

Най-важната сграда през епохата на Средновековието бил храмът – домът на Бога. Промените в архитектурата на църковните сгради и в тяхната украса давали отражение и върху всички останали здания. В средновековния европейски Запад се различават два стила в архитектурата и изкуството. Романското изкуство Изследователите наричат архитектурата на XI – XII век „романска“, т.е. вдъхновена от римската, но различна от нея. Този стил обхванал европейския Запад. Романските сгради били масивни и приличали на крепости. Така те внушавали сигурност, която била така необходима през Средновековието. Акустиката в храма била великолепна. Украса на храма: Рисунки и скулптури, свързани с библейски сюжети. Стенописи: Сюжетите били вдъхновени от Библията. Стените и сводовете били украсени със стенописи. Липсвали им перспектива и дълбочина, но били много изразителни. Образът на Христос Вседържител присъствал често в изображенията. Скулптури: Сцени от Евангелието били често използвани в украсата на фасадата, входовете и колоните на църквата. Върху капителите били изобразявани растителни мотиви и митични животни.

Готическото изкуство Намаляването на вълната от нашествия и политическата стабилизация, разцветът на градовете и натрупването на средства, както и промените в Църквата довели до появата на нов стил в църковната архитектура. В периода XII – XV век романският стил бил заменен от готическия. Този стил се отличавал с по-омекотени форми и търсене на повече светлина. Устремените към небето готически кули внушавали на вярващия усещане за издигане към Бога. Готическите катедрали били най-представителните религиозни сгради от тази епоха. Те били с внушителни размери и някои се строели в продължение на столетия. Те били украсени със скулптури, стенописи и цветни витражи.

След преодоляването на кризата вследствие от чумната епидемия (1347 – 1353), в Европа започнал стопански и културен подем. Център на новите процеси станала Италия със своите свободни градове. Водещи били Флоренция, Венеция и папският Рим. Тази нова епоха била наречена Италиански ренесанс (възраждане). Европейците възродили някои постижения на гръко-римската цивилизация. Бурно се развили литературата на народен език, архитектурата и науките. В началото на XIV век поетът Данте Алигиери поставил основите на италианския литературен език. Джовани Бокачо и Франческо Петрарка развили неговите постижения. През XV век ново поколение талантливи художници и скулптори разчупили рамките на религиозното изкуство. Сред тях се откроили Микеланджело и Леонардо да Винчи. Италианските мислители, наречени хуманисти, поставяли в центъра на света човека с неговите качества, таланти и творчество. Те разнесли новите културни и научни постижения в цяла Западна Европа.