Мислите на героя са изпълнени с копнеж по отечеството
и с възхищение пред неизчерпаемата красота
на природата. Общуването с нея владее съзнанието му дори когато не е пряко, непосредствено („стане нужда / веч да те остави, / той не може, дорде е жив, / да те заборави“). Описателно е представена прелестта на родното –
буки, дъбове, „шуми гъсти“, цветя, води...