В този урок ще научите:
- Кой е Бранислав Нушич?
- Какво е автобиография?
- Кой е повествователят в „Урок по география“?
- Най-смешният урок по география
- Защо е смешно? География и логика
- Защо е смешно? Нагледното обучение по география
- Обобщение
Кой е Бранислав Нушич?
Бранислав Нушич (1864 – 1938) е роден в Белград, Сърбия. Той отрано доказва литературния си талант – комедията му „Народен представител“ става известна и обичана от зрителите, когато е едва на 19 години.
Писателят има силно гражданско чувство, дори е лежал в затвора за стихотворение, в което критикува тогавашната политическа действителност. Работил е като журналист и драматург. В творчеството му се преплитат хумор, критика на политическите нрави и силна чувствителност към проблемите на обществото. През 1924 г. писателят публикува своята „Автобиография“.
И до днес ние се смеем на неговите творби. Защо ли? Защото времената се променят, но човешките недостатъци са си все същите.
Какво е автобиография?
Автобиографията е текст, разказващ за живота на своя автор. Това най-често се отнася до литературната автобиография.
Романизираната автобиография е самостоятелен литературен жанр с характерната за литературата художествена измислица – например Автобиография на сръбския писател Бранислав Нушич, където акцентът пада върху хумора.
Повечето автобиографии са сериозни, защото авторите им искат да се представят в най-добра светлина пред читателите. Но някои писатели създават друг вид автобиографии, в които описват живота си хумористично. Освен Автобиография на Бранислав Нушич такава е и автобиографията на американския писател Марк Твен.
Нещо подобно правят и художниците със своите автопортрети. А сега такива автопортрети правите и вие със „селфитата“, които снимате със своите смартфони.
Кой е повествователят в „Урок по география“?
Вече знаем, че не бива да се смесват автор и повествовател. Автор е човекът, който е написал творбата.
Повествовател е този, който разказва историята в творбата. Той не съвпада с автора, а – можем да се изразим така – е един от неговите образи. Неговата гледна точка се отнася до всеки момент и всеки детайл от произведението. Неговият поглед може да бъде едновременно на различни места и в различно време. Когато повествователят говори в трето лице за обрисувания от него свят – както е в разказа „Косачи“ на Елин Пелин, – той „вижда“ и разказва едновременно за състоянието на природата, лицата на хората, „чува“ думите им и приказката на Благолажа, изобразява и това, което героите не могат да видят и чуят. Но повествователят може да говори и в аз-форма и тогава е един от героите, както е в „Урок по география“ на Бранислав Нушич.
Повествовател е този, който разказва историята в творбата. Той не съвпада с автора, а – можем да се изразим така – е един от неговите образи. Неговата гледна точка се отнася до всеки момент и всеки детайл от произведението. Неговият поглед може да бъде едновременно на различни места и в различно време. Когато повествователят говори в трето лице за обрисувания от него свят – както е в разказа „Косачи“ на Елин Пелин, – той „вижда“ и разказва едновременно за състоянието на природата, лицата на хората, „чува“ думите им и приказката на Благолажа, изобразява и това, което героите не могат да видят и чуят. Но повествователят може да говори и в аз-форма и тогава е един от героите, както е в „Урок по география“ на Бранислав Нушич.
Най-смешният урок по география
Урокът по география показва живота в едно сръбско училище през втората половина на 19. век. В него има много смешни моменти, които произлизат най-вече от неразбирането между учителя и учениците. Децата изхождат от собствения си всекидневен опит, а трябва да си представят нещо голямо, неясно и различно, каквото е кръглата форма на Земята.
Затова и диалогът: „– Деца, виждали ли сте море? – започваше учителят... – Не сме! –отговаряхме ние... – Много добре! Представете си сега, значи, морето...“, не може да доведе нито до ново познание, нито до разбиране.
За нас днес е малко трудно да си представим как може някой да не е виждал море. Но нека да напомним, че действието на този урок по география се развива преди век и половина и тогавашните хора не са имали нашите възможности за информиране и опознаване на света.
За нас днес е малко трудно да си представим как може някой да не е виждал море. Но нека да напомним, че действието на този урок по география се развива преди век и половина и тогавашните хора не са имали нашите възможности за информиране и опознаване на света.
В това старо и бедно училище има само един счупен глобус, затова и учениците трябва да служат като средства на собственото си обучение, да влизат в ролите на Слънцето, Луната и Земята, от което, както се оказва, движението на небесните тела съвсем не им става по-ясно.
Защо е смешно? География и логика
В „Урок по география“ логиката на преподаване напълно се разминава с всекидневната логика на учениците и сблъсъкът между двата вида разсъждения е извор на хумор.
Хуморът ясно личи и в разказа за четирите доказателства за кълбовидната форма на Земята. Първото доказателство – „това, че Слънцето, Луната и останалите небесни тела са кръгли“ – се проваля в съзнанието на учениците, защото им звучи така: „понеже корабът, лодката и динената кора имат продълговата форма, то и обувката на крака трябва да има продълговата форма“.
Второто и третото доказателство също остават неразбрани, защото от учениците се иска да си представят море (каквото не са виждали) и в него кораб, който не се вижда.
Четвъртото доказателство – ако тръгнеш от една точка и вървиш все направо, ще стигнеш до същата точка, децата разбират така: „тръгвам аз например от първи прогимназиален клас и вървя, вървя, вървя, а след няколко години се връщам пак в първи прогимназиален клас, докато моите другари учат вече в четвърти“.
Защо е смешно?
Нагледното обучение по география
Единственото нагледно средство за обучението по география в това училище е един глобус, който изглежда „така трагично“, че учителят не може да го използва. Затова и самите ученици влизат в ролята на нагледни средства, което се оказва смешно и не съвсем безопасно за тях.
Хумористичният ефект тук произтича от непрекъснатото смесване и объркване на живия и съвсем реален съученик с небесното тяло, което той трябва да представлява в урока. Докато учителят обяснява кръглата форма на Земята по главата на Сретен, пътьом му прави „портретна характеристика“, отнасяща се най-вече до личната му хигиена и нямаща нищо общо с разположението на земните полюси.
Провалът на урока за движението на небесните тела е увенчан от същото смесване между телесното и географското: „Виждаш само как стърчи някакъв слънчев крак, един земен нос и един лунен задник“. Затова и главата „Урок по география“ завършва с безпокойството на учениците за това как ще се преподава урокът за вулканите.
Обобщение
Сюжет на „Урок по география“
„Урок по география“ е глава от „Автобиография“ на Бранислав Нушич, която описва обучението в едно сръбско училище през втората половина на 19. век.
Герои
Аз-повествователят и другите ученици – Милан, Сретен, Живко; учителят по география, който има искрено желание да научи учениците си, но едва ли го прави по най-добрия начин.
Извори на смешното – логиката
Сблъсъкът между географската наука и всекидневния опит и представи на учениците, който по различни начини се проявява при разбирането на доказателствата за това, че Земята е кръгла.
Извори на смешното – нагледните средства
Поради повредения глобус учениците са накарани да служат като нагледни средства за движението на небесните тела; хумористичният ефект от преплитането и объркването на човешкото и географското в урока.