Отечество любезно, как хубаво си ти!

В този урок ще научите:

  • Животът и творчеството на Иван Вазов
  • Как Вазов възпява красотата на родината
  • Природната картина в стихотворението
  • Упрекът към тези, които не виждат красотите на родината
  • Обобщение
Родопите, яз. Доспат

Животът и творчеството на Иван Вазов

А ето и филм
за Патриарха на българската литература.

Как Вазов възпява красотата на родината

Вазовото стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е възхвала на родната природа и на красотата на България. 

Стихотворението се състои от пет части. 

От първата до третата поетът изразява своето възхищение и преклонение пред отечеството чрез различни изразни средства. Например чрез възклицанието, което е и начален стих, и заглавие на творбата. Още чрез въпроси, чийто отговор се съдържа в самия въпрос, като „Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?“, „Отечество, не си ли достойно за любов?“, „Кой има сила твойте картини да забрави?“

Изобилието на изречения, завършващи с въпросителен или удивителен знак, ясно показва силното чувство на твореца към неговата прекрасна родина. Показва също волята му да въвлече читателя в един голям диалог за ценностите на родното.

Пейзаж от Рила

Природната картина в стихотворението

В първите три части природната картина, изобразена с поетически средства в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“,
е раздвижена, детайлизирана и обаятелна: „при всеки поглед нови,
по-нови красоти“.
Тези „нови красоти“ се появяват пред читателя чрез редуване на различни гледки и пространства – „тук весели долини, там планини гиганти“, чрез изброявания – „хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове“, чрез съседство на изрази, в които има и преки, и преносни значения на думите – „долините с трендафил, гърдите с благодат“. 
Родината събира всичко красиво и добро на света – „Ти сбираш в едно всички блага и дарове“. Нещо повече – тя е достойна да бъде райската градина, която Бог в Стария завет на Библията е създал, за да засели в нея първите хора Адам и Ева.
„Райската градина“
Много от великите художници рисуват библейската райска градина. Ето как я изобразява нидерландския художник
Ян Брьогел Стария през 1613 г.

Упрекът към тези,
които не виждат красотите на родината

В четвъртата и петата част обаче Иван Вазов променя основното чувство на творбата. С тъга и дори с нотки на гняв поетът говори за онези, които са слепи за красотата на родината майка: „не те познават даже децата ти сами“, за да завърши с тъжното „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци“

Неспособният да види красотата на отечеството, е неспособен да осъзнае и ценността на родното.

Пейзаж от Пирин планина
„Отечество любезно, как хубаво си ти!“ – Иван Вазов