Най-важното в този урок:
- Войната в света на елините
- Причини за Гръко-персийските войни
- Началото на Гръко-персийските войни (490 – 449 г. пр.Хр.)
- Маратонското бягане
- Битката при Термопилите
- Победата над Персия
- Резултатът от войните с персите
- Съперничеството между Атина и Спарта
- Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.)
- Последиците от Пелопонеската война
- Най-важното накратко
Войната в света на елините
В древността войната била основно средство за обогатяване на държавите.
Елинските полиси често воювали за територии. Плодородните места в Древна Елада били твърде малко, а собствеността върху тях можело да се спечели само чрез война. Често елините воювали и заради търговията – например атиняните повече от 100 години водили войни, за да контролират морската търговия към Черно море.
Древните елини се гордеели със своята независимост и свободолюбие. Те били убедени, че само на бойното поле могат да защитят свободата си и своя начин на живот. Задължение на гражданина било да служи в армията и да се сражава за своята родина. Воинската сила, смелост и доблест били висши добродетели в елинския свят.
Хоплити от Спарта (вдясно) и Атина
Причини за Гръко-персийските войни
Първият голям военен конфликт, който обединил елините срещу общ враг, бил с Персийската империя.
Гръцките колонии се появили в Мала Азия още преди Троянската война. Когато персите превзели Мала Азия, техният цар Дарий I наложил непосилни данъци на елините. Те вдигнали бунт, който бил жестоко потушен. След това Дарий поискал от всички полиси на Елада пълно подчинение. Само Атина и Спарта решили да се съпротивляват.
Персийски воини от отряда на Десетте хиляди безсмъртни, релеф от двореца на Дарий в гр. Суза
Началото на Гръко-персийските
войни (490 – 449 г. пр.Хр.)
Затова Дарий I изпратил огромна армия, която да покори Атина. През 490 г. пр.Хр. армията на Дарий се стоварила на брега северно от Атина близо до селището Маратон. Персийската армия – кораби, пехотинци и конници, събрани от цялата империя, влязла в битка с
10 000 атински воини, ръководени от военачалника Милтиад. Той построил армията си, отслабвайки центъра и укрепвайки фланговете.
Битката при Маратон
Персите лесно пробили бойната линия на елините в центъра и се втурнали към гръцкия лагер. В това време елинските флангове нападнали персите в гръб. Атаката на персите се провалила и те се оттеглили на корабите си. Това сражение влязло в историята като Битката при Маратон.
Маратонското бягане
Названието „маратонско бягане“ идва от легендата, свързана с Битката при Маратон. Според нея през 490 пр.Хр. гръцкият стратег Милтиад заповядал на известния с бързото си бягане войник Фидипид (или Филипид) да отиде до Атина (42 километра), за да съобщи, че персите са отстъпили. Фидипид стигнал до Атина смъртно уморен, успял да каже само: „Победихме!“ и издъхнал.
Около 50 години по-късно историкът Херодот пише, че Фидипид всъщност е пробягал цялото разстояние от Атина до Спарта (около 240 километра) за малко повече от ден, за да иска подкрепление преди важната битка при Маратон.
Тази легенда едва ли някога ще получи историческо потвърждение. Но тя се е превърнала в основа на съвременните бягания на дълги разстояния. Маратонът е важна дисциплина в модерните Олимпийски игри.
Тази легенда едва ли някога ще получи историческо потвърждение. Но тя се е превърнала в основа на съвременните бягания на дълги разстояния. Маратонът е важна дисциплина в модерните Олимпийски игри.
Фидипид съобщава за победата при Маратон, картина от Люк-Оливие Мерсон
Битката при Термопилите
Десет години по-късно персийският цар Ксеркс изпратил нова армия срещу Елада. По това време 30 гръцки полиса се обединили в съюз срещу завоевателя под общото командване на Спарта.
Първата голяма битка се състояла през 480 г. пр.Хр. в тесния проход Термопили.
В тази легендарна битка срещу 100 хиляди персийски войници се изправили около 7000 гръцки воини, предвождани от спартанския цар Леонид. Ксеркс поискал те да предадат оръжията си. Леонид лаконично отговорил: „Ела и ги вземи!“. А когато персите заплашили, че стрелите, с които ще ги обсипят, са толкова много, че ще закрият слънцето, спартанците отговорили: „Значи, ще се бием на сянка“.
Паметникът на цар Леонид при Термопилите
През първите два дни на битката в тесния проход персите дали много жертви. На третия ден предател превел врага в тила на гръцките войски. Като видял, че са обкръжени, цар Леонид заповядал да останат само 300 спартански хоплити, а другите воини да отстъпят. В неравния бой загинали всички спартанци. Саможертвата им спечелила време на елините и ги въодушевила за борба.
Победата над Персия
Персите преминали прохода Термопили, завладели Атика и опожарили Атина. Нашествениците от армията на Ксеркс ограбвали градовете, тъпчели ниви, изсичали лозя и маслинови горички.
Но дори след загубата на Атина гърците не се предали. По решение на Народното събрание жителите ѝ се били изнесли на остров Саламин под защитата на своя флот. Защото след битката при Маратон в Атина бил построен боен флот с най-добрите кораби по това време. Наричали ги триери, защото се задвижвали от три реда гребци. Триерите били по-бързи и по-маневрени от тромавите персийски кораби.
Атинският военачалник Темистокъл убедил съюзниците да дадат на персите битка в морето. През 480 г. пр. Хр. гърците победили персийския флот край остров Саламин. След това Ксеркс трябвало да върне по-голямата част от армията си у дома.
През 479 г. пр. Хр. останките от персийската армия били победени в битката при град Платея.
Битката при остров Саламин, картина от Вилхелм фон Каулбах
Резултатът от войните с персите
През 449 г. пр. Хр. бил сключен мир. Според неговите условия не само гърците, живеещи на Балканския полуостров, но и техните сънародници в Мала Азия били признати за независими от персийския цар.
Персите завинаги напуснали Елада.
Гръко-персийските войни имали голямо значение за обединените елински полиси. Те ускорили развитието на елинската култура и укрепили съзнанието на елините за тяхната военна, икономическа и политическа сила.
Паметникът на цар Леонид при Термопилите
Съперничеството между Атина и Спарта
За войната срещу Персия Атина създала голям морски съюз. С мощния си флот Атина била водеща морска сила в Атинския съюз. Съюзните държави плащали данък, събиран на остров Делос. За издръжка на флота и армията си Атина използвала парите на съюзниците от общата каса. Към нея се стичали богатства от цяла Елада.
Спарта пък имала влияние само в Пелопонес и обединила съюзниците си в Пелопонеския съюз.
Съперничеството между двата най-силни полиса довело до нова война. В нея се включили не само Спарта и Атина и съюзниците им, но и съседните държави.
Съперничеството между двата най-силни полиса довело до нова война. В нея се включили не само Спарта и Атина и съюзниците им, но и съседните държави.
Темистокъл командва бойните действия на Атинския флот
Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.)
Войната започнала през 431 г. Спартанците няколко пъти нахлували в Атина. Жителите ѝ се укривали зад дългите крепостни стени на Атина. Но започнала епидемия от чума и загинали хиляди хора.
Атина пък опустошавала с флота си крайбрежието на Пелопонес. И двете страни понасяли големи загуби, затова бил сключен мир, който траял кратко. През 415 г. пр.Хр. атиняните решили да превземат най-голямата колония на Спарта – Сиракуза на остров Сицилия. Походът не успял. Била загубена голяма част от атинския флот.
При това и персите подкрепили Спарта. Те били заинтересувани да отслабят Атина и цяла Елада. С персийски пари Спарта построила мощен флот и започнала война по море с Атина. След няколко сражения спартанците най-после победили Атина.
Пелопонеската война имала тежки последици. Много селища били изпепелени, нарушили се стопанските и търговските връзки. В Елада вече нямало водещи сили, които да обединят разнородните полиси.
Удар на гръцката фаланга
Последиците от Пелопонеската война
Победа на Спарта Упадък на Атина Гибел на много хора
Разорение на градове и села
Вмешателство на Персия в живота на Елада
Пелопонеската война траяла 27 години и погубила хиляди хора. Били разорени много селища, погубени били реколти и домашни животни, унищожавали се лозя и маслинови горички. Голям удар за Атина била загубата на флота, а с него – и на морските търговски пътища.
След поражението във войната могъществото на Атина било загубено, а Спарта станала
най-силният полис в Елада.
Елините се молят за победа преди битка
Спартанците започнали да се намесват в политиката на другите полиси. Настоявали за отказ от демокрацията и установяване на олигархия, както в самата Спарта. И вече никакви важни събития в Елада не минавали без участието на Персийската империя. За помощ към нея се обръщали и спартанците, и атиняните. Така персите отново подчинили елинското население на Мала Азия и околните острови.
Най-важното накратко:
Войната била важно дело за всеки полис и в него участвал всеки гражданин.
През V в. пр. Хр. Елада преживяла две големи войни. В конфликта с Персия малките свободни полиси воювали единни и разгромили могъщата империя.
Но Пелопонеската война, породена от взаимната вражда между Атина и Спарта, довела елинския свят до тежка криза.
След Гръко-персийските войни и Пелопонеската война животът на елините се променил. Нито Атина, нито Спарта притежавали вече силите да обединят елинския свят.
Постепенно полисите отслабнали и не можели да се противопоставят на нови завоеватели.
