Бог като философски проблем

Бог като
философски
проблем

В този урок ще отговорим на въпросите:

Защо си задаваме въпроса за съществуването на Бог?
Как античните философи разбират Бог?
Каква е представата на християнството за Бог?

Замислете се!

„Бога никой никога не е видял“
(Йоан 1:18). И все пак хората вярват в него и се опитват да придадат образ на вярата си.

• Какво си представяте, като чуете думата „Бог“?

• Какви качества притежава Бог?

• Възможно ли е да се нарисува Бог?

• Кое изкуство според вас е най-подходящо да изобрази същността на Бог?

Философското питане за Бог

Защо съществува нещо, а не нищо? От уроците за битието знаете, че античните философи предлагат разнообразни отговори на този философски въпрос. Обща основа на всички тези отговори е античната представа за света като Космос – подреден и красив свят. Този ред се основава на логос (закон) и може да бъде познат от човешкия разум. Красотата, редът и многообразието на Вселената подсказват, че причината за съществуването ѝ би трябвало да е налице преди света, да е изключително могъща и коренно различна от съществуващите неща. Така се появява представата за Бог като отвъдна на света, всемогъща, творческа сила.

Уилям Блейк, „Древните дни“, 1784 г.

Важно!

Философската идея за Бог е следствие от допускането, че за съществуването на света има причина.

Бог като причина за съществуването на света

В своя диалог „Тимей“ Платон описва Бога творец, наречен демиург, който създава света разумно и обмислено, подобно на изкусен майстор занаятчия. Той оформя първоначалната хаотична Вселена според идеите като първообрази на нещата и според числата като мяра и така тя се превръща в Космос. Демиургът създава света с посредничеството на Световната душа – принцип на живота, който свързва духовния свят на идеите с материалните неща. Космосът на Платон е живо същество, единен организъм, съвършено одушевено тяло, преизпълнено с енергия. „Тялото“ на света не прилича на човешкото. Светът е сфера – съвършен, самодостатъчен, съдържащ всичко и изпълващ всичко. Човекът е просто част от динамиката и многообразието на света.

Аристотел достига до понятието за Бог при изследване на движението като характеристика на съществуващото. Като проследява редицата от взаимносвързани причини за движението в света, Аристотел формулира идеята за необходимостта от първа причина, за нещо като неподвижен двигател. Тази изначална причина е източник на всяко движение, но сама не е предопределена от нищо друго. Бог е „първото движещо, което е неподвижно“, „нещото, което движи самото себе си“.

Прочетете следващия откъс от „Метафизика“
на Аристотел и потърсете информация как възгледът за двигател, който движи сам себе си, се развива след Античността. Възможен ли е вечен двигател, ако не вярваме в съществуването на Бог?

„И така, има нещо, което се движи вечно в непрестанно движение, а това е движението в кръг. [...] Щом е така, има и нещо, което го движи. И след като това, което движи и от своя страна е движено, е средно, трябва да има нещо движещо, което движи, без да е движено: и то е нещо вечно, и е същност и действителност.“

Философски разбирания за Бог като личност

Представата за Бог като личност в големите световни религии, като християнството, юдаизма или исляма, е позната във философията като теизъм. Бог е свръхестествено същество, което е отвъд ограниченията на материалната Вселена като неин създател и притежава в съвършена степен всички положителни качества –добро, благо, истина.

Микеланджело, „Сътворението на Адам“, ок. 1511 г.

Философски разбирания за Бог като личност

Всемогъщ – защото е създател на Вселената, може да направи всичко, което пожелае.

Всезнаещ – защото знае всичко, което се е случило или ще се случи, нищо не остава скрито от него.

Всеблаг – защото не би направил зло.

Класически теизъм – всезнанието на Бог

Запомнете!

Философската представа за Бог се поражда като отговор на въпроса за причината на съществуването на света. В Античността са познати два основни възгледа за Бог като онтологична причина – демиургът на Платон и „първото движещо“ на Аристотел. За разлика от Античността християнството утвърждава представата за Бог, който е личност. Според теизма Бог е свръхестествена личност, която е всемогъща, всезнаеща и абсолютно добра.