Релефът е резултат от взаимодействието на ендогенните и екзогенните процеси. Ендогенните (вътрешните) процеси са причина за тектонските движения, вулканизма и земетресенията. Резултат от действието им са едрите форми на релефа – планински вериги, обширни равнини и др. Екзогенните (външните) релефообразуващи процеси са процеси, породени от слънчевата енергия и гравитацията. Екзогенните, или външните, сили – слънчевото греене, течащата вода, вятърът, морската вода, ледниците и др., преоформят създаваните от ендогенните процеси форми на релефа. Те рушат скалите, пренасят разрушения материал и накрая го акумулират (наслагват). В резултат на рушителната и акумулативната дейност се образуват нови форми на релефа.
• Съвременният релеф се оформя през последните два геоложки периода – неоген
и кватернер.
• През неогена планините бавно се издигат, а съседните територии потъват.
• В негативните форми се образуват езерни басейни, които по-късно се осушават.
• През кватернера настъпва рязко застудяване на климата в Северното полукълбо. • Континенталният ледник заема обширни територии в Европа на север от 50° с.г.ш. • От него вятърът навява в Дунавската равнина фини прашинки, от които се образува скалата льос. • В България заледяването обхваща само високите части на Рила и Пирин, където се образуват планински ледници. • През кватернера земите ни периодично се издигат, вследствие на което се образуват речни тераси.
Антиклинала – изпъкнала гънкова структура с арковидна форма.
Синклинала – вдлъбната гънкова структура.
Грабен – потънала блокова структура, разположена между два успоредни разлома, образувана в условия на разтягане на земната кора и пропадане на междинния блок.
Хорст – издигната блокова структура, разположена между два разлома, резултат от възходящи движения.
Седиментни (утаечни) скали – образуват се при отлагане (утаяване) във водни басейни или при отлагане върху сушата на късове от скали, измрели организми
и химични утайки.
Магмени скали – образуват се при изстиване на магмата. Поделят се на:
– интрузивни – образувани при бавно изстиване на магмата в земната кора;
– ефузивни – образувани при изливане и бързо застиване на магмата върху земната повърхност.
Метаморфни скали – образуват се при промяната на магмени или седиментни скали дълбоко в земната кора под въздействие на висока температура и налягане.
• Мизийската плоча обхваща Дунавската равнина. • Тя е платформена геоложка структура, изградена от силно нагъната скална основа, над която хоризонтално е разположен дебел слой седиментни скали. • Най-отгоре е покрита с льос.
• Балканидите са гънкова морфоструктура, част от Алпо-Хималайската планинска система. • Те обхващат Предбалкана, Стара планина и Средногорието, които са отделени чрез разломи. • Предбалканът е изграден от правилни гънки – антиклинали и синклинали, а Стара планина – от гънки, наклонени на север. • Нагъването на Средногорието е съпроводено с интензивна магмена дейност. • В резултат на активна тектонска дейност се образуват грабените на Задбалканските котловини и Горнотракийската низина.
Колебателни движения – бавни издигания и потъвания на земната кора.
Изветряне – процес, свързан с физическото разпадане и химичното изменение
на скалите под влияние на температурните колебания, водата и организмите.
Денудация – процес, при който се отнасят изветрелите материали и се оголват скалите.
Ерозията е рушителната дейност на течащата вода.
Абразията е механичното разрушаване на бреговете от морската вода
Екзарация е рушителната дейност на ледниците.
Дефлация е рушителната дейност на вятъра.
Карстовите форми са резултат от химичното действие на водата в районите, изградени от карбонатни скали – варовици, доломити и мрамори.
А) Ендогенни релефообразуващи процеси, които се проявяват на съвременния етап от развитието на релефа в България
Колебателни движения
• По-значимо се издигат районът на Южен Пирин и част от Западните Родопи – с над
3 mm годишно, Източна Добруджа и Източният Предбалкан – с 2 mm годишно.
• Слаби потъвания има в обширен район около Лом и южно от Бургас – с около 2 mm годишно.
• Най-разпространените ерозионни форми – речни долини, проломи, водопади.
• По долините на някои реки са образувани до 6 речни тераси.
• По високите брегове на Черно море
са образувани абразионни форми – клифове (нос Калиакра, нос Емине),
а в основата им – прибойни ниши.
• Най-разпространените акумулативни форми са плажовете и пясъчните коси.
• Екзарационни форми – циркуси и коритовидни долини – има само в Рила
и Пирин.
• Пренесеният от дефлацията разрушен материал се акумулира, като образува еолични форми – дюните по Черноморското крайбрежие, льосовите плата в Дунавската равнина и др.
А) Низинният и равнинно-хълмистият височинен пояс в България:
• благоприятни условия за развитие на интензивното земеделие, за изграждане на транспортната и селищната мрежа,
за строителството;
• уникалните скални образувания
и плажовите ивици по Черноморското крайбрежие са предпоставка за развитие на туризма.
Б) Планинският релеф в България:
• възможност за развитие на пасищното животновъдство, горското стопанство
и туризма;
• проломите по речните долини благоприятстват изграждането на язовири и прокарването на пътища;
• затруднения за транспорта и строителството създават свлачищата
и срутищата.
Релефът на България е резултат от продължителното развитие на земите ни и на сложното взаимодействие на ендогенните и екзогенните релефообразуващи процеси. От север на юг на територията ни се редуват четири основни морфоструктури. В тях релефообразуващите процеси са създали разнообразни по-едри и по-малки форми на релефа. Преобладаващият равнинно-хълмист и низинен релеф има голямо икономическо значение.