РЕЛЕФ НА БЪЛГАРИЯ

В този урок ще научите:

  • какъв е произходът на релефа в България;
  • кои са главните му особености;
  • кои са главните морфоструктури;
  • какви форми в България са образували релефообразуващите процеси.

ДА СИ ПРИПОМНИМ

Релефът е резултат от взаимодействието на ендогенните и екзогенните процеси. Ендогенните (вътрешните) процеси са причина за тектонските движения, вулканизма и земетресенията. Резултат от действието им са едрите форми на релефа – планински вериги, обширни равнини и др. Екзогенните (външните) релефообразуващи процеси са процеси, породени от слънчевата енергия и гравитацията. Екзогенните, или външните, сили – слънчевото греене, течащата вода, вятърът, морската вода, ледниците и др., преоформят създаваните от ендогенните процеси форми на релефа. Те рушат скалите, пренасят разрушения материал и накрая го акумулират (наслагват). В резултат на рушителната и акумулативната дейност се образуват нови форми на релефа.

Произход на релефа

• Релефът на България е резултат
от продължително развитие на земите ни и сложното взаимодействие
на релефообразуващите процеси. • Страната ни е в активна тектонска зона, разположена между Евроазиатската
и Африканската литосферна плоча. • Продължително време земите ни
са подлагани на тектонски движения (издигане, потъване, нагъване, разломяване). • Често те са заливани от морски или езерни басейни. • Има следи и от прояви на вулканизъм.
Остатък от полуразрушения вулкан Кожух

• Съвременният релеф се оформя през последните два геоложки периода – неоген
и кватернер. • През неогена планините бавно се издигат, а съседните територии потъват. • В негативните форми се образуват езерни басейни, които по-късно се осушават.

Речни тераси

• През кватернера настъпва рязко застудяване на климата в Северното полукълбо. • Континенталният ледник заема обширни територии в Европа на север от 50° с.г.ш. • От него вятърът навява в Дунавската равнина фини прашинки, от които се образува скалата льос. • В България заледяването обхваща само високите части на Рила и Пирин, където се образуват планински ледници. • През кватернера земите ни периодично се издигат, вследствие на което се образуват речни тераси.

Обща характеристика на релефа
в България

• Релефът е разнообразен. • Отличава се с голямо относително превишение – от 0 m при морското равнище до 2925 m на връх Мусала. • Средната надморска височина на релефа е 472 m. • Обособяват се пет височинни пояса.
Профил на релефа
Анализирайте таблицата и направете извод за преобладаващия тип релеф в България.
Равнинно-хълмистият и низинният релеф обхващат 72,5% от територията на страната.
• Особеност на релефа е редуването
от север на юг на земи с равнинен, планинско-котловинен, низинен
и високопланински релеф. • Преобладаващата посока на простиране на едрите форми на релефа е запад – изток. • С изключение на Дунавската равнина надморската височина на едрите форми на релефа намалява в посока изток.
Релеф на България

Основни морфоструктури

ДА СИ ПРИПОМНИМ

Антиклинала – изпъкнала гънкова структура с арковидна форма. Синклинала – вдлъбната гънкова структура. Грабен – потънала блокова структура, разположена между два успоредни разлома, образувана в условия на разтягане на земната кора и пропадане на междинния блок. Хорст – издигната блокова структура, разположена между два разлома, резултат от възходящи движения. Седиментни (утаечни) скали – образуват се при отлагане (утаяване) във водни басейни или при отлагане върху сушата на късове от скали, измрели организми
и химични утайки. Магмени скали – образуват се при изстиване на магмата. Поделят се на: – интрузивни – образувани при бавно изстиване на магмата в земната кора; – ефузивни – образувани при изливане и бързо застиване на магмата върху земната повърхност. Метаморфни скали – образуват се при промяната на магмени или седиментни скали дълбоко в земната кора под въздействие на висока температура и налягане.

• Морфоструктурите са едри форми
на релефа, образувани под влияние
на ендогенните процеси. • От север на юг на територията
на България се редуват четири основни морфоструктури: Мизийска плоча, Балканиди, Краищиди, Рило-Родопски масив.
Основни морфоструктури

• Мизийската плоча обхваща Дунавската равнина. • Тя е платформена геоложка структура, изградена от силно нагъната скална основа, над която хоризонтално е разположен дебел слой седиментни скали. • Най-отгоре е покрита с льос.

Антиклинала и синклинала

• Балканидите са гънкова морфоструктура, част от Алпо-Хималайската планинска система. • Те обхващат Предбалкана, Стара планина и Средногорието, които са отделени чрез разломи. • Предбалканът е изграден от правилни гънки – антиклинали и синклинали, а Стара планина – от гънки, наклонени на север. • Нагъването на Средногорието е съпроводено с интензивна магмена дейност. • В резултат на активна тектонска дейност се образуват грабените на Задбалканските котловини и Горнотракийската низина.

• Краищидите са разломна морфоструктура, обхващаща западните части на България. • Представляват мозайка от планини и котловини с посока на простиране от север-северозапад на юг-югоизток. • В тях преобладават седиментните и метаморфните скали.
Основни морфоструктури
• Рило-Родопският масив обхваща Югозападна България. • Представлява блоково-разломна структура, представена от хорстове (Рила, Пирин, Осоговско-Беласишка планинска група) и грабени (Разложка, Гоцеделчевска, Санданско-Петричка котловина). • Изграден е от магмени, седиментни и метаморфни скали.
Хорст и грабен

Релефообразуващи процеси

ДА СИ ПРИПОМНИМ

Колебателни движения – бавни издигания и потъвания на земната кора. Изветряне – процес, свързан с физическото разпадане и химичното изменение
на скалите под влияние на температурните колебания, водата и организмите. Денудация – процес, при който се отнасят изветрелите материали и се оголват скалите. Ерозията е рушителната дейност на течащата вода. Абразията е механичното разрушаване на бреговете от морската вода Екзарация е рушителната дейност на ледниците. Дефлация е рушителната дейност на вятъра. Карстовите форми са резултат от химичното действие на водата в районите, изградени от карбонатни скали – варовици, доломити и мрамори.

А) Ендогенни релефообразуващи процеси, които се проявяват на съвременния етап от развитието на релефа в България Колебателни движения • По-значимо се издигат районът на Южен Пирин и част от Западните Родопи – с над
3 mm годишно, Източна Добруджа и Източният Предбалкан – с 2 mm годишно. • Слаби потъвания има в обширен район около Лом и южно от Бургас – с около 2 mm годишно.

• Територията на България е със сравнително висока сеизмичност поради разположението си на границата на две литосферни плочи. • Местата с най-силна земетръсна дейност са разположени по линията на дълбочинните разломи. • С най-интензивна земетръсна дейност у нас са долините на реките Струма (Струмски разлом) и Марица (Маришки разлом), Софийското поле, районите на Шабла, Велинград и Горна Оряховица.
Земетръсни райони в България
Б) Екзогенни релефообразуващи процеси Вследствие на изветрянето и денудацията са се образували: • каменните реки във Витоша; • Белоградчишките скали; • Мелнишките пирамиди; • срутища и сипеи – в Стара планина, Рила, Пирин и др.; • свлачища – по Черноморското и Дунавското крайбрежие.
Каменната сватба в Родопите
Клифов бряг с прибойни ниши

• Най-разпространените ерозионни форми – речни долини, проломи, водопади. • По долините на някои реки са образувани до 6 речни тераси. • По високите брегове на Черно море
са образувани абразионни форми – клифове (нос Калиакра, нос Емине),
а в основата им – прибойни ниши. • Най-разпространените акумулативни форми са плажовете и пясъчните коси.

Циркус

• Екзарационни форми – циркуси и коритовидни долини – има само в Рила
и Пирин. • Пренесеният от дефлацията разрушен материал се акумулира, като образува еолични форми – дюните по Черноморското крайбрежие, льосовите плата в Дунавската равнина и др.

• Разпространени са два вида карстови форми – повърхностни и подземни. • Повърхностни карстови форми – кари – в Предбалкана, Западна Стара планина, Западните Родопи. • Подземни карстови форми са пещерите.
Пещерата Съева дупка

Значение на релефа

А) Низинният и равнинно-хълмистият височинен пояс в България: • благоприятни условия за развитие на интензивното земеделие, за изграждане на транспортната и селищната мрежа,
за строителството; • уникалните скални образувания
и плажовите ивици по Черноморското крайбрежие са предпоставка за развитие на туризма.

Б) Планинският релеф в България: • възможност за развитие на пасищното животновъдство, горското стопанство
и туризма; • проломите по речните долини благоприятстват изграждането на язовири и прокарването на пътища; • затруднения за транспорта и строителството създават свлачищата
и срутищата.

Релеф на България