Музикалната култура на Древна Тракия

МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

В този урок ще говорим за:

богатата музикална култура на древните траки;
Орфей – митичен цар, жрец, лечител, пророк, мъдрец;
най-ранните музикални инструменти;
Питагор, „Музиката на сферите“.

За богатата музикална култура на древните траки черпим сведения от археологически находки, артефакти, сведения на древногръцки автори. На царски пирове под съпровод на флейта се изпълнявали тракийски воински танци с мечове, пресътворявала се легендата за смъртта на Орфей.

Древният тракийски град Перперикон

Любопитно...

Древногръцкият географ и историк Страбон* (около 65 г. пр. Хр. – 23 г. сл. Хр.) твърди, че цялата музика на Античността е „тракийска и азиатска“. Древногръцкият писател, пълководец и историк Ксенофонт (431 – 454 г. пр. Хр.) описва тракийски воински танц с мечове „колаброс“, изпълняван на царски пирове под съпровод на флейта; тракийски танц „карпея“; пантомимно-музикално пресътворяване на легендата за смъртта на Орфей. * Страбон – древногръцки и римски географ, историк и пътешественик, автор на „Исторически записки“, „География“, сборник със знания за света и други произведения, които не са оцелели до днес.

Статуя на Страбон, Турция

В „География“ Страбон пише: „Музиката, която включва танц, както и ритъм и мелодия едновременно, с удоволствието, което тя предлага и с художествената си красота ни дава възможност за съприкосновение с божественото…“. Гръцки автори пишат за тракийски оплаквателни песни, песни, възпяващи бойни подвизи, песни за митичния тракийски цар Резос.
Разказът за сватбата на тракийския цар Котис Първи включва музика на флейта и китара.

Най-ярката митологична фигура на тракийската древност е Орфей – цар, жрец, лечител, пророк, мъдрец, но най-вече митичен певец и поет, роден и живял в Тракия през II хилядолетие пр. Хр. Като възпява божества и небесни сили, Орфей призовава за достоен и хармоничен живот на земята. Етичните послания може да се сравнят с тези на библейските химни и псалми.

За Орфей днес знаем не само от митовете и легендите, не само от по-късните изображения и литературни източници, но и от запазена част от поезията и творчеството на орфистите: „Орфическа аргонавтика“, „Орфическа литика“, „Орфееви химни“, чието авторство се приписва на самия Орфей.

Статуя на Орфей с лира в лявата ръка, Украйна

Орфей е световен образ – символ на музиката в различни епохи и култури – древногръцката и римската, западноевропейската от барока до наши дни. Създател е на орфизма – религиозно тракийско учение, осъществявано чрез мъжки ритуали, в които важна роля играели танците и музиката, чрез които се представял ритъмът на Вселената. Култът към Слънцето се пресъздавал ритуално под съпровод на струнни инструменти (лира, китара), а култът към Земята – чрез ритуална музика на ударни и перкусионни инструменти (тимпани, кимвали, барабани, звънци).

Орфей. Римска мозайка

Любопитно...

Орфей е вдъхновявал композитори (Монтеверди създава операта „Орфей“, Глук – операта „Орфей и Евридика“), поети (за него пишат Милтън, Сервантес в „Дон Кихот“), художници и скулптори (Рубенс, Тинторето, Пусен, Роден), кинорежисьори, сценаристи, актьори и композитори на филмова музика. Орфей и орфизма са изследвали и пресътворявали много български учени и творци (Богдан Богданов, Александър Фол, Иван Маразов, Никола Гигов, Димитър Киров, Иван Кирков и др.).

Смъртта на Орфей. Гръцка ваза

Любопитно...

Древногръцки източници пишат за златния форминкс (лира с полукръгла форма) на Орфей и го сравняват с деветструнната лира на Аполон. Според древногръцкия поет Тимотей и римския поет Клавдиан първият музикален инструмент на Орфей бил лира, чийто корпус бил направен от коруба на костенурка, а струните – от жили на крава.

През 2009 г. възстановената „лира на Орфей“ огласи Античния театър в Пловдив по време на 40-ия празник на „Старинен Пловдив“. Лютиерът Андриан Андреев изработва реконструкцията, като използва древни изображения и текстове. Проучването и изработката на инструмента му отнемат 3 месеца. Лирата е висока 45 сантиметра и има седем струни, колкото са планетите на Слънчевата система. Акустичната кутия е направена от коруба на костенурка, покрита с ярешка кожа, която изпълнява функцията на мембрана.

Възстановената „лира на Орфей“

Днес с името на Орфей се свързват различни прояви на съвременната музикална култура на България. Най-известният в миналото български фестивал за популярна музика се нарича „Златният Орфей“. Орфеевото име си поделят няколко национални конкурса за млади таланти – „Орфеево изворче“, „Орфеева дарба“, „Орфееви таланти“. Майсторите на българската народна музика са наричани по света „наследници на Орфей“. „Има мит, че Орфей е роден там, дето сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там“ – пише във вестник „Ню Йорк Таймс“ след турнето на Националния фолклорен ансамбъл на Филип Кутев в САЩ през 1963 г.

Статуя на Орфей с лира, Виена

Най-ранните музикални инструменти са човешкият глас и човешкото тяло. Музиката чуваме (особено ниските, дълбоки тонове) не само с ушите, а с цялото тяло. Основите на музиката от зората на човечеството са ритъмът и височината на тона. Ритъмът подрежда времето и изгражда хоризонтално музиката, височината на тона подрежда звука и музиката вертикално. В зората на човешките култури музиката е неотделима от танца – ритъмът преминава в краката, движи тялото, ритъмът на сърцето може да се пригоди към ритъма на музиката.

Според археологически данни най-ранните инструменти са флейти от кост, между 40 и 20 хиляди години пр. Хр. След откриването на металите се появяват първите медни инструменти: медни барабани – в Китай, медни рогове и тръби – в Европа. След тях се появяват струнните инструменти – в Азия, Югоизточна Европа и Северна Африка: Древен Египет, Шумер, Израилското царство, Древна Тракия и Гърция. В Древна Гърция, Тракия и Рим свирели на инструменти от различни групи: струнни, духови и ударни.

Флейта от кост от крило на лешояд, около 35 хиляди години пр. Хр.

Чуйте изпълнение на шумерска сребърна лира.

В Древна Тракия, Древна Гърция и Древен Рим свирели на струнни, духови и ударни инструменти. Популярни били струнните: форминкс (древна арфа с четири струни), лира, китара (вид арфа с трапецовиден корпус), псалтерион (арфа с четириъгълен корпус). Духовите били панова флейта, авлос (двойна флейта). По време на Елинистичната епоха се появил водният орган (звукът се получавал от изтласкан в тръби въздух чрез падаща вода). От ударните предпочитани били тамбуринът (кожа, опъната върху дървен обръч), систрум и кимвали (бронзови дискове).

Детайл от скулптура под формата на арфа или лира

Древногръцки бог. Рисунка върху ваза

„Музиката на небесните сфери е най-дивната музика. Тя е най-съвършеното тоново изкуство. Тая музика може да направи човека истински човек, очистен от всичко лошо, да го направи велика душа, „велик посветен“.“

Питагор

Питагор (около 580 – 500 г. пр. Хр.) е древногръцки математик, философ и теоретик на музиката. За да обясни Вселената, Питагор създава теорията на „музиката на сферите“, която има първообрази в някои източни учения. Питагор прави опити с вибриращи струни с различна дължина, които издават различни тонове, за да открие математическите зависимости между тях. Основоположник е на теорията за акустиката. Твърди се, че той дава название на нотите според буквите на азбуката.

Хармония на сферите. Питагоровата теорема и древногръцки музикален инструмент

„Музика на сферите“, или „хармония на сферите“, е древно философско понятие, което разглежда пропорции в движението на Слънцето, Луната и планетите като форма на музика, като религиозно понятие. Смята се, че връзката между геометрията, космологията, астрологията, хармонията и музиката се осъществява чрез музиката на сферите.

Любопитно...

Платон, а преди него питагорейците наричат философията „музика“ и твърдят, че Космосът е съграден съобразно хармонията, че всяка форма на музика е дело на боговете. В този смисъл музите също са богини, Аполон е водач на музите, а поезията като цяло е възхвала на боговете. Те приписват на музиката изграждането на морала, като вярват, че всичко, което изправя ума, е близо до боговете.