Кой съм аз?
Личностната идентичност като философски проблем

В този урок ще отговорим на следните въпроси:

  • Как човек се променя и заедно с това си остава същия?
  • Какво си мислят философите за душата?
  • Какво е самосъзнание?
  • Как се формира характер?

Замисли се

Представете си, че сте отишли на гости у баба си. Тя е наизвадила снимки и внимателно изучава две от тях. На тях има по едно бебе. Според баба ви на едната от снимките сте вие, а на другата е майка ви. Двете бебета обаче доста си приличат. Можете ли да сте сигурни, че на снимката сте вие, а не някой друг?

Идентичност и промяна

Личностната идентичност е централен проблем във философията и психологията. Той може да се обясни с помощта на следното изречение: „Ние непрекъснато се променяме и въпреки това си оставаме същите“. Ако се замислите над него, ще видите едно от чудесата на философията.

Няма как нещо, което се променя, да си остава същото. И обратното – не може нещо да си е същото, ако се е променило. Бебето расте бързо и скоро вече не е бебе. Превърнало се е в ДРУГО – дете, юноша, възрастен или старец. И все пак за съществото от старата снимка казваме: „Това съм аз“, „Ние сме едно и също същество“. Да се обръщаме към себе си с „това“ и да говорим за себе си в множествено число („ние сме“), е вече доста объркващо.

Душа и тяло

Помислете колко различни неща вършат хората с телата си. Ходят на фитнес, подлагат се на диети, гримират се, татуират се или си правят пластични операции, само и само за да се харесват. Хората могат също така да даряват кръв или органи от тялото си, за да спасят други хора. И в двата случая телата се явяват наша собственост, с която можем да правим каквото си поискаме. Ако тялото е собственост, кой е собственикът?

Душа и тяло

Едно от най-старите решения на проблема, пред който се изправихме, е идеята за човека като единство на душа и тяло. Душата е нематериална и вечна, запазва се непроменена независимо от всички телесни промени. Тя превъзхожда тялото и е негов господар. За разлика от душата тялото е част от материалния свят. Както всичко веществено, то подлежи на промяна и унищожение – на живот и на смърт.

Според това схващане решението на проблема с идентичността е следното: с времето тялото ни се променя до неузнаваемост, но душата ни остава една и съща. Следователно тя е носителят на нашата идентичност.
Възгледът за невидимата и вечна душа се среща в различни култури и религии. Някои от тях са много отдалечени една от друга във времето и пространството. Тази идея е налице в религиите на Древен Египет, на Азия и Близкия изток. Тя очевидно присъства и днес в християнството, юдаизма и исляма. През първите векове от възникването на философията идеята за душата намира израз в ученията на Платон и Аристотел.

Философите за душата

Платон (428 – 348 г. пр. Хр.), древногръцки философ
В диалога си „Федон“, посветен на безсмъртието на душата, Платон описва как безсмъртните души се прераждат и странстват от тяло в тяло. Попадайки в тялото, те временно забравят всичко, което са знаели от предишните си въплъщения. Според Платон една от задачите на философа е да си спомни това, което душата му винаги е знаела, но е забравила.
Аристотел (384 – 322 г. пр. Хр.), древногръцки философ
В съчинението си „За душата“ Аристотел (ученик на Платон) полага началата на психологията. За разлика от своя учител той не мисли, че душата е странстваща и вечна същност, която може да съществува отделно от тялото. Според него двете са в единство. Душата запазва формата на тялото и не позволява на живото същество да се превърне в нещо друго. Колкото и да се променят телата ни, благодарение на душата ние запазваме своята идентичност.
Прочетете пак изречението, от което тръгнахме:
„Ние непрекъснато се променяме и въпреки това си оставаме същите“. Можем ли да дадем друго обяснение защо това е така, освен разбирането, че човек е единство на душа и тяло?

Идентичност и промяна

Представете си, че сте сомнамбул и ходите насън. Една нощ, докато сте в това състояние, влизате в кухнята и изяждате цялата торта, приготвена за семейното тържество на следващия ден. Докато си похапвате, пеете с цяло гърло любимите си песни. На сутринта сте прегракнали и ви е лошо, а родителите ви с известно притеснение ви разказват какво сте правили. Вие, разбира се, нямате никакъв спомен за случилото се. Можете ли да се оправдаете с довода, че всъщност това не сте били вие?

Идентичност и промяна

Идентичност и промяна

Джон Лок смята, че това, което ни прави една и съща личност, е нашето самосъзнание. Нашите възприятия, мисли и чувства се променят непрекъснато. Въпреки това те винаги са съпровождани от едно и също съзнание за нас самите. По този начин умело се дава отговор на въпроса как така сме си същите, въпреки че се променяме. Според Лок, ако изтрием паметта от ума на един човек, той ще си остане същия биологичен индивид, но ще изчезне като личност. Освен всички конкретни спомени, които ще се заличат, ще изчезне и споменът за самия човек като „Аз“.
Джон Лок (1632 – 1704), английски философ
Това дава отговор на въпроса от мисловния експеримент със среднощното ядене на торта. Ако нямате съзнание за това, което сте извършили, според тази теория не сте го извършили вие. Въпросът тук е: виновни ли сте за тортата, или не?

Видове темперамент

Характеристиките, които оформят психиката на индивида, може да се обобщят в няколко основни групи. За определянето на отделните категории служи понятието темперамент. За пръв път срещаме подобна идея при древногръцкия лекар Хипократ, живял през V в. пр. Хр. По това време се смятало, че в човешкото тяло се движат четири вида течности – кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъчка. Според Хипократ здравето на хората зависи от правилното съотношение на различните течности в тялото.

Почти шест века по-късно въз основа на същата идея римският лекар Гален създава първата теория за темперамента. Според него хората се различават по това коя от четирите течности преобладава в тялото им. Така се стига до традиционното разделение на хората на сангвиници (кръв), холерици (жлъчка), флегматици (лимфа) и меланхолици (черна жлъчка). Наименованията идват от латинските или старогръцките думи за съответните течности.

Видове темперамент

Друга класификация на темпераментите – в зависимост от склонността към общуване и степента на емоционална устойчивост, е направена от немския психолог от ХХ век Ханс Айзенк. Тя се основава на идеята на швейцарския психолог от немски произход Карл Густав Юнг, че хората могат да бъдат разделени на интроверти и екстраверти според готовността си да общуват с другите.

Четирите вида темперамент

Родителите ви се срещат с близък,
когото не са виждали повече от 20 години.
След срещата те коментират: „Той се държи така,
че не мога да го позная. Станал е друг човек“.
Какво означава тази фраза?

Личност и характер

Казахме, че личността има характер. Характерът е различен от темперамента, тъй като е резултат от научаване, а не от биологични дадености. В психологията има много определения на характера. Тук ще приемем едно сравнително просто разбиране: характерът е съвкупност от устойчиви качества на личността. Благодарение на тези качества можем да определим някого като нерешителен, мързелив, откровен, прям, прикрит, срамежлив, арогантен и т.н.

Формиране на характера

Формирането на характера не е случайно. Всички сме проявявали изброените по-горе черти. Мога да се засрамя или да бъда арогантен и без да съм такъв по характер. Тези форми на поведение стават част от характера едва когато се превърнат в навик. Ако сме свикнали да се срамуваме често и по различни поводи, ние превръщаме този тип поведение в качество на нашия характер – срамежливост. Характерът ни помага да запазим своята идентичност пред другите хора. Тези, които ни познават, са свикнали не само с външността ни, но и с нашето поведение. Ето защо, ако по някаква причина променим тези навици и ги заменим с други, близките ни „не могат да ни познаят“.

Парадоксът на личната идентичност е пресъздаден чудесно в известната книга на Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата“. Прочетете следния откъс от книгата и помислете върху въпросите: „От какво се обърква най-много Алиса? Какво бихте я посъветвали от гледна точка на различните теории за идентичността, които разгледахме в урока?“.
Гъсеницата и Алиса се гледаха доста дълго, без да си продумат. Най-после Гъсеницата извади наргилето от устата си и се обърна към Алиса с немощен сънлив глас: – Коя си ти? – рече Гъсеницата. Това съвсем не подканваше към разговор. Алиса отговори доста свенливо: – Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти… – Какво искаш да кажеш? – рече строго Гъсеницата. – Обясни се! – Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо – каза Алиса, – защото, виждате ли, аз не съм аз! – Не виждам! – рече Гъсеницата. – Боя се, че не мога да се изразя по-ясно – отговори много учтиво Алиса, – защото аз сама не го разбирам. Да бъдеш в един ден ту голяма, ту малка, е доста объркано. – Не е! – рече Гъсеницата. (…) – Може би вашите чувства да са различни – каза Алиса. – Аз зная само, че на мене би ми се видяло странно! – На тебе! – рече Гъсеницата възмутено. – Коя си ти? Това ги върна пак към началото на техния разговор.
Превод: Лазар Голдман
Кой съм аз? Личностната идентичност като философски проблем