В този урок ще научите за:
- Борбата с османците
- Първото Търновско въстание (1598)
- Второто Търновско въстание (1686)
- Чипровското въстание (1688)
- Въстанието на Карпош (1689)
- Най-важното накратко
Австрийски войници от края на XVII век: мускетар и гренадир
Борбата с османците
През XV – XVII век борбата с османците е подета от австрийските императори от династията Хабсбурги.
Османската империя води девет войни с Хабсбургската монархия, която спира настъплението ѝ на запад. Османците губят военното си превъзходство.
Българите използват всяко навлизане на християнски войски, за да отхвърлят чуждата власт.
Променената международна обстановка допринася за възобновяване на връзките на българите с европейския свят. Водеща роля играят български висши духовници. Те предприемат дипломатически акции, които целят да събудят европейския интерес към българския и другите потиснати балкански народи. През 1585 – 1587 г. охридският архиепископ Гаврил II посещава Рим, Полша, Австрия, Свещената империя и Московското царство, за да търси парична помощ за Църквата.
Активизират се и градските жители в българските земи, които се организират чрез църковните общини и занаятчийските сдружения (еснафи). Будни български търговци поддържат връзки с дубровнишките търговци, с Трансилвания, Унгария и Австрия по р. Дунав. В края на XVII век като антиосманска сила започва да се изявява Московското царство, от 1721 г. – Руска империя, чийто стремеж към излаз на топло море я сблъсква с Османската империя.
Победата на австрийските войски при Белград, 1688 г.,
картина от Иларио Сполверини
Първото Търновско въстание (1598)
През 1593 г. избухва война между Османската империя и австрийските Хабсбурги, в която се намесват Влахия и Трансилвания. Нападенията на влашкия княз Михаил Храбри, който стига чак до София, превръщат българските земи в боен фронт и откриват възможност за въстание.
Организатори са търновският архиепископ Дионисий Рали, дубровнишкият търговец Павел Джорджич и никополският първенец Тодор Балина. През септември 1598 г. в Търново се събират хиляди въстаници и провъзгласяват един предполагаем потомък на династията Шишмановци за търновски цар.
Организаторите търсят въоръжена помощ на север от р. Дунав. Те обещават масово вдигане на българите и охрана на старопланинските проходи срещу османско настъпление от юг. В подготовката са привлечени духовници от Русе, Шумен, Пловдив и Ловеч. Във въстанието участват 12 000 българи.
Но очакваната помощ от християнските държави не идва. Османците потушават българския бунт. Избиват и продават в робство жителите на бунтовните селища. 50 хиляди българи потърсват спасение във Влашко.
Търново с крепостта Царевец
Второто Търновско въстание (1686)
През 1683 г. обединените сили на Австрия, Полша и Венеция разгромяват османската армия при опита ѝ да обсади Виена. Австрийската армия неудържимо настъпва в балканските територии.
И българите отново използват промяната в международната обстановка в борбата за освобождение. В започналата през 1686 г. война между Османската империя и Австрия се включват Венеция, Полша и Московското царство. За три години (1686 – 1689) в българските земи избухват три големи въстания.
Център на въстанието от 1686 г. отново е Търново. То е подкрепено от московския патриарх Йоаким ІІІ, който има идея да обедини православните славяни за целите на руската политика, и праща в българските земи своя племенник Савелий Дубровски. Един от водачите, смятан за потомък на Шишмановци – Ростислав Стратимирович, е обявен за български княз.
Османците успяват да превземат Търново, но въстаниците тръгват към София по билото на Стара планина. Към тях се присъединяват множество селяни. След тежки битки с редовната османска войска 4000 въстаници са разгромени, а град Търново – опожарен и разорен.
Боен лагер на османската армия, старинна гравюра
Чипровското въстание (1688)
Включването на католическата Хабсбургска монархия в борбата срещу Османската империя активизира българските католици. Един от техните лидери – Петър Парчевич, си поставя за цел да ангажира европейските сили и да включи българския въпрос в международната политика. От 1640 г. до смъртта си той обикаля европейските столици и търси подкрепа за българската кауза. След разгрома на османците при Виена (1683) Австрия и Полша сключват антиосмански съюз. Превземането на Белград от австрийците през 1688 г. заварва българите католици подготвени за въстание. То избухва в района на гр. Чипровци. Градът е средище на Католическата църква и важен център на католическото образование в българските земи. Някои от жители му са участвали в австрийската армия и имат военен опит, който им помага при подготовката на въстанието. При вестта за превземането на Белград от австрийците въстава цялото население на северозападните краища начело с Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Въстаниците се отправят към Видин, за да се съединят с християнската армия. Превземат гр. Кутловица (дн. Монтана). Били уверени, че ще прогонят османците. Но австрийските отряди се насочват на юг, към Кюстендил. Срещу бунтовниците са изпратени редовна войска и части на османския унгарски съюзник граф Имре Тьокьоли. Жестокостта на победителите е голяма. Чипровци и околните села са разрушени, хиляди са избити. Репресиите предизвикват вълна на преселения на българи към Влашко и Трансилвания.
Чипровският манастир, където в кулата костница се пазят останките на загиналите въстаници
Въстанието на Карпош (1689)
През 1689 г. въстават българите в Македония начело с легендарния хайдушки войвода Петър Карпош, който успява да организира значителна част от населението. Въстаниците превземат гр. Крива паланка и Куманово. При срещата им с австрийските войски вече наброяват 5000 души. С трихиляден отряд Карпош освобождава Скопие, а османските власти панически напускат района. По същото време в югозападните райони действат и хайдушките чети на Страхил войвода. Използвайки настъплението на австрийската армия, Петър Карпош и Страхил войвода прогонват османците от тези земи. И така от Скопие до Кюстендил се образува свободна от османците територия. В началото на въстанието Карпош е обявен за „български крал“ и както при предишните въстания, целта е възстановяване на българската държава. Отстъплението на австрийските войски не слага край на въстанието. Няколко месеца въстаниците се съпротивляват срещу редовна османска войска. Но тясната обвързаност на българската съпротива с международната обстановка и този път има отрицателен ефект. Отстъплението на австрийските войски дава възможност на османците да смажат и това българско въстание. Във въстаналите територии нахлува и 35-хилядна татарска войска. Войводата Карпош е заловен в битка и побит на кол, а бойците му – избити. Отново хиляди българи напускат родните си селища, за да потърсят спасение в австрийските територии.
Паметникът на войводата Карпош в Скопие
Най-важното накратко
• Българските въстания са част от общата борба на балканските народи срещу османското владичество.
• През този период въстанията на българите се надяват на помощ от австрийската Хабсбургска монархия, която види войни с Османската империя.
• Тези въстания, както и широкото участие на българи в чужди военни акции, разкриват силното желание на българския народ за извоюване на независимост.
