„Опълченците на Шипка“
Иван Вазов

В този урок ще научите:

  • какво представлява одата като литературен жанр;
  • каква е творческата история на „Опълченците на Шипка“;
  • кои са композиционните части на Вазовата творба и какъв е смисълът на текста;
  • как въздействат заглавието и подзаглавието на произведението;
  • какво е характерно за лирическия говорител, героите и художествените образи в произведението;
  • какви са особеностите на творбата – мотивите, конфликтите, проблемите, ценностите и посланията.

Какво представлява одата като литературен жанр?

  • Одата е наситено с възторг стихотворение, което прочувствено прославя герой с изключителни качества.
  • Начинът, по който авторът говори в одата, е специфичен:
    • тонът е приповдигнат, тържествен;
    • чувствата са възторжени и се усилват;
    • емоционалното внушение се постига чрез употребата на множество повторения, възклицания, сравнения, художествени определения и др.
  • Героят в одата също е необикновен:
    • той се отличава от другите хора със своите качества, най-вече със силата на своя дух;
    • налага се да се справи с наглед непреодолими препятствия;
    • успява да премине през изпитанията, като извършва нечувани подвизи, и затова е увенчан с величие и слава.

Каква е творческата история на одата „Опълченците на Шипка“?

  • Като историческа основа за „Опълченците на Шипка“ Иван Вазов е използвал някои от публикуваните след Освобождението спомени на участвали в битката през август 1877 г. опълченци. Това е отправната точка на поетическата прослава. Следват обвързването на събитията със срамните обвинения, че българите не са заслужили своята свобода, и гневът на Вазов, който блестящо защитава националното достойнство, посочвайки подвига на опълченците като пример за саможертвено изпълнение на дълга пред родината.
  • Стихотворението е написано на 6 ноември 1883 г. в Пловдив и първоначално е публикувано в стихосбирката „Поля и гори“ (1884), а по-късно, когато се оформя идеята за цикъла „Епопея на забравените“, появил се първо със заглавието „Поеми“ (1893), поетът поставя творбата на смислово важното последно, дванадесето място като венец на победата.
Корицата на старо издание на „Епопея на забравените“

Запознайте се с историческата справка и обобщете информацията с 2 – 3 изречения.

„Опълченците на Шипка“
в изпълнение на Константин Кисимов

Каква е композицията на одата
„Опълченците на Шипка“?

Композицията на одата „Опълченците на Шипка“ следва класическата схема на защитна реч с представяне на тезите на обвинението и защитата. Доказателството, че свободата ни е заслужена, е подвигът на българските доброволци, чиито дела са прославени и поместени във вечността.
Паметникът на свободата на връх Св. Никола, създаден по инициатива от 1920 г. на живите опълченци и открит през 1934 г. Автори на проекта са архитект Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров.

Кои са композиционните части на Вазовата ода?

    Лирически пролог (увод, встъпление)
  • Лирическият говорител отстоява позициите на общонационалното „ние“, като използва форми за 1 л. мн. ч.
  • Битката за Шипченския проход – кулминационен момент в развитието на Руско-турската война, е поместена в „нашто недавно“, т.е. за нея се говори, след като Освобождението вече е факт.
  • Разгръща се защита на българското национално достойнство срещу обвиненията, че българите са получили свободата си даром.
  • Опорните думи на лирическия размисъл са спомен, история и име.
    Същинска част
  • Начало на частта, в която заявеното във втората половина на пролога твърдение, че българите имат повод да изпитват национална гордост, се доказва, дава възклицанието „О, Шипка!“. За пръв път след заглавието върхът е пряко назован.
  • Лирическият говорител променя позицията си и започва представянето на боевете между ордите на Сюлейман и опълченците като пряк наблюдател на събитията от 1877 г.
    Епилог
  • Синтез на преклонението (финалното четиристишие).
  • Героичните събития на връх Шипка вече са в пространството на спомена.

Съдържанието и художественият смисъл. Уводът

    Част на мрака (теза)
  • Лирическият говорител изгражда наситена емоционална атмосфера и привидно се съгласява с мнението на клеветниците, че свободата ни е дар.
  • Спомените от пораженията в миналото са „люти“, т.е. предизвикват болка.
  • В историята ни наистина има трагични страници, но славните моменти са премълчани.
  • Името на българите предизвиква „присмехи обидни“.
    Част на светлината (антитеза)
  • Лирическият говорител постепенно изгражда образа на чутовния връх, който е „на безсмъртен подвиг паметник огромен“.
  • Споменът е поместен в Балкана – символ на непокорния български дух и героичната саможертва.
  • Историята присъства чрез сравнението с Термопилите и сиянието на върха, „покрит с бели кости и със кървав мъх“, връх, превърнал се в легенда.
  • Името, макар и още непроизнесено, „вечно живей“.

Съдържанието и художественият смисъл. Същинската част на одата Битката на оръжията

Воин от българското опълчение, увековечен на пощенска марка.
    Читателят е въведен в ситуацията на неравната битка чрез успоредяване на факти и емоционални оценки:
  • сражението продължава трети ден и изходът от него е неясен;
  • природата е съпричастна със събитията;
  • напрежението е пресъздадено с безглаголни изречения;
  • интензивността на сблъсъка е подчертана чрез наситена звукова картина;
  • численото превъзходство на враговете е явно, но те не съумяват да сломят съпротивата на „дружините наши“, които саможертвено защитават националната чест;
  • горе, на върха са разположени бранителите на прохода, а долу са ордите; пространството е осмислено и в морален план – българите са носители на високи нравствени добродетели, а враговете са малодушни;
  • редуващото се фокусиране на вниманието върху двете противостоящи си страни откроява оценката за техните действия – ордите „лазят“ и са сравнени с овце, а опълченците „тичат“ и са оприличени на лъвове.

Съдържанието и художественият смисъл. Същинската част на одата Битката на духа

  • В продължителния бой настъпва критичен момент, когато „отникъде взорът надежда не види“. Тогава духът е този, който единствено може да постигне победата.
  • Опълченците са готови на подвиг за своята родина и високата им цел им вдъхва нови сили и кураж.
  • Поетът отново изравнява стойностно делата на българските опълченци с емблематичното мъжество на герои от световната история, като въвежда сравнението им със спартанците.
  • Думите на генерал Столетов не само разкриват значението на битката при Шипка за изхода на войната, но и подчертават смисъла на подвига – увенчаването на България с „лаврови венци“. Опълченците са тези, които могат със своята велика хекатомба да доведат до успешен край борбата на всички герои, воювали за българската свобода.
  • Тържество на духа е формулираният като вътрешен монолог размисъл на опълченците, които са на върха в пряк и преносен смисъл. Постъпките им са видими за всички в изстрадала България и това ги окуражава да защитават докрай жертвоготовния си избор.
  • На всички думи, назоваващи военни оръжия (патрони, щик, меч, бомба...), в кулминационния момент на битката поетът е противопоставил оръжията на духа (волите, гърдите, душа, плам...).
  • Поетичното възкресение на загиналите, които продължават да водят великата битка, е легендарният прочит на вековната борба за българската свобода.
  • Ефектната развръзка, съдържаща елемент на изненада, идва с пристигането на воините на генерал Радецки.
„Опълченците на Шипка“ (2014) – картина от съвременния български художник
Васил Горанов

Съдържанието и художественият смисъл. Епилогът Синтез на преклонението

  • Героичните събития на връх Шипка вече са в пространството на спомена.
  • Мракът на миналото е заличен и е останало само сиянието на чутовния подвиг.
  • Величавите дела на бранителите на прохода са съизмерими само с вечния страж на българския дух – Балкана.
  • През пространството („от урва на урва“) и през времето („от век на век“) се носи славата на достойните защитници на родината.

Как въздействат заглавието и
подзаглавието на произведението?

  • Заглавието на одата „Опълченците на Шипка“ не предлага оценка на случилото се, а някак неутрално заявява намерение да се представи всеизвестно историческо събитие. Но изследователите на Вазовата поезия неслучайно я оприличават на „вълшебно огледало“ на българската история, превръщащо конкретните географско-исторически реалии в българския образ на вечността.
  • Подзаглавието на творбата е „11 август 1877“ и насочва вниманието към вписването на художествения текст в събитията, свързани с конкретен момент от националноосвободителните борби и с реалните личности, взели участие в тях. Така се създава усещане за достоверност и на литературните факти, поради което в националната памет битката при Орлово гнездо живее по начина, по който поетът я е обрисувал.
Пощенска марка с лика на генерал Столетов, издадена по повод честването на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война, 1877 – 1878 г.

Какво е характерно за лирическия говорител, героите и художествените образи?

    Лирическият говорител
  • „Вижда“, „чува“ и оценява всичко;
  • разкрива позицията на общонационалното „ние“;
  • изгражда цялостната картина, включвайки в нея факти, мисли, чувства и оценки, които са недостъпни за героите;
  • активен посредник е между автора и читателя;
  • защитава националното достойнство, като оборва твърденията на хулителите и посочва връх Шипка като пример за българска слава.
    Опълченците
  • Въплъщение са на героизма;
  • те са главният герой на одата, образът им е колективен;
  • в действията си се ръководят от своя патриотизъм и от отговорността си пред отечеството;
  • мотивирани са от потребността да докажат, че в мрачните години на робството достойнството на народа ни не е унищожено;
  • саможертвено защитават върха, за да може изстрадала България да получи своите „лаврови венци“;
  • врагът немее пред порива им към свободата;
  • на високия им дух родината дължи своята независимост и затова те заслужават своето място в пантеона на безсмъртните.
Душманските орди
  • Обобщаващ образ на тиранина;
  • вековният поробител присъства в одата с характеристики, които са напълно противоположни на тези на опълченците – неговата низост откроява висотата на извършения от българите подвиг;
  • лирическият говорител превръща тиранина като че ли само в смаян свидетел на мъжеството, проявено от защитниците на „заветния хълм“;
  • потисникът „безумний“ е „долу“, „лази“, опитва се да не позволи отхвърлянето на „оковите“ и „хомота“, но среща героичния отпор на българските доброволци, готови за родината си на велика хекатомба, и това довежда до неговото поражение.

Какво е характерно за лирическия говорител, героите и художествените образи?

Образът на България
  • Отечеството осмисля всичко, което правят българите – и защитниците на върха, и защитниците на тезата, че свободата ни не е подарена;
  • България е видяна:
    • през призмата на своята история – многострадална, но и горда;
    • чрез посочването на конкретни географски обекти: Шипка, Беласица, Батак, Балкана;
    • през хората, за които тя е родина – хора достойни, целеустремени, храбри защитници на правдата, готови да умрат за свободата.
Образът на Балкана
  • Откроява се в епилога, въпреки че е присъствал и като пейзаж, и като място на действието в цялото произведение;
  • наследен от възрожденската литература образ на непокорството и стремежа към свобода;
  • одухотворен образ, въплъщаващ българския дух и съхраняващ националната памет.
Медал за воинска чест и храброст от Руско-турската освободителна война, 1877 – 1878 г. Надписът в свободен превод гласи: „Не за нас, не за нас, а в името на Бога“.

Изгледайте филма „Героите на Шипка“ (1954) и потърсете приликите и разликите между произведенията на визуалното и на словесното изкуство.

Какви са художествените особености на творбата – мотиви, конфликти, проблеми, ценности и послания?

Барелефите, разположени в подножието на паметника на свободата на връх Шипка
А) Мотивите
  • Мотивът за родолюбието е изведен на преден план като фактор, определящ в най-висша степен защитата на националното достойнство както в задочния спор с клеветниците, така и в битката за върха.
  • Мотивът за дълга присъства като сърцевина на поведението както на лирическия говорител, така и на опълченците.
  • Мотивът за саможертвата е представен като осъзнат избор на доброволците, които поставят общата кауза над своя живот.
  • Мотивът за силата на духа е разгледан като универсален – духовното винаги ще има превес над материалното.
  • Мотивът за славата е разработен в противовес на мотива за позора, но и като заслужена отплата за проявения героизъм.

Какви са художествените особености на творбата – мотиви, конфликти, проблеми, ценности и послания?

Б) Конфликтите:
  • Конфликтът на епохата:
    • между поробени и поробители в плана на историята – българското опълчение и руските войни срещу турските орди;
    • между недоброжелателите, които твърдят, че българите нямат заслуга за своето освобождение, и родолюбците, които бранят националната чест, посочвайки Шипченските боеве като пример за проява на български героизъм.
  • Конфликтът у хората е решен предварително:
    • опълченците са преодолели инстинкта си за самосъхранение и са избрали смъртта вместо живота в робство;
    • защитниците на националното достойнство в спора за подарената свобода са заели активна позиция, оставяйки на заден план личното си спокойствие.
В) Проблемите
  • Какъв е достойният човешки избор?
  • Каква е съдбата на непримиримите?
  • Какво мотивира човек да извърши подвиг?
  • Как човек изпълнява дълга си?
Стрелящият механизъм на пушка, използвана в битката на връх Шипка

Какви са художествените особености на творбата – мотиви, конфликти, проблеми, ценности и послания?

Храмът „Рождество Христово“ в град Шипка, община Казанлък. Църквата е посветена на героите от Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). В нейните подземия има костница, в която се съхраняват останките на близо 9000 български и руски воини.
Г) Ценностите:
    • готовност за саможертва;
    • всеотдайност при изпълнението на дълга;
    • устойчивост пред премеждията;
    • родолюбие;
    • безкористност;
    • чест.
    Д) Посланието:
    • За да останат значими във вечността, нравствените стойности на отделната личност, превърнали се в ценности на целия народ, трябва да бъдат защитени с практически действия.

    Вече можете да отговорите на въпросите:

    • Какво представлява лирическия жанр ода?
    • Каква е творческата история на одата „Опълченците на Шипка“?
    • Кои са композиционните части на Вазовата творба и какъв е смисълът на текста?
    • Как въздействат заглавието и подзаглавието на произведението?
    • Какво е характерно за лирическия говорител, героите и художествените образи в творбата?
    • Какви са особеностите на „Опълченците на Шипка“ – мотивите, конфликтите, проблемите, ценностите и посланията?

    Запознайте се с историята на Паметника на свободата на връх Шипка.

    „Опълченците на Шипка“, Иван Вазов