„На прощаване в 1868 г.“,
Христо Ботев

    В този урок ще научите:

    • кога е създадено, по какъв повод и къде е публикувано поетическото завещание на великия български поет и революционер Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“;
    • как въздейства заглавието на стихотворението;
    • какво е съдържанието на понятието „лирически герой“;
    • какво включва съдържанието на произведението;
    • какви са композиционните му части;
    • какви са художествените особености на творбата – мотиви, конфликти, проблеми, герои и художествени образи, послание.

Кога е създадено, по какъв повод и къде е публикувано стихотворението 
„На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев?

През втората половина на 1868 г. Христо Ботев се надява да участва в борбата за освобождението на България, като се включи в четата на дядо Жельо войвода. Но в този момент преминаването на Дунава и битката не се осъществяват, тъй като липсват средства за въоръжаване на дружината, а и предводителят е задържан от румънските власти.
На с. 33 – 39 в личното тефтерче на Васил Левски е преписана голяма част от стихотворението „На прощаване в 1868 г.“.

Каква е творческата история на творбата?

За написването на стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ свидетелства Киро Тулешков, близък приятел и съратник на Ботев:
Брой 2 от 25 юни 1871 г. на в. „Дума на българските емигранти“, в който е публикувано стихотворението „На прощаване в 1868 г.“
Един ден аз отидох в българското кафене „Стара планина“ и го заварих седнал до една маса, вдълбочил се и пише. Приближих се до него и го попитах какво дращи, а той нито главата си дигна да ме погледне, нито ми отговори. Оставих го спокоен и седнах настрана при друга маса. След няколко минути той престана да пише и си дигна главата. Като ме съгледа, поздрави ме и ме попита кога съм дошел. Повика ме при себе си и почна да ми чете стихотворението „На прощаване“, което каза, че написал в кафенето...
– Аз съм уверен – продължи той после, – че щом освободят дяда Желя, то ние пак ще можем да преминем...

Какво е съдържанието
на понятието „лирически герой“?

Когато в света, създаден от една лирическа творба, присъстват човешки образи, е прието тези образи да се наричат лирически герои. За един лирически герой може да се говори:
  • в 3 лице – както например лирическият говорител в Чинтуловото стихотворение „Вятър ечи, Балкан стене“ говори за юнака: ... сам юнак на коня / с тръба (той) зове свойте братя...;

    * вариант А   – 1 лице единствено число – както е в Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868 г.“: Аз вече пушка нарамих... . В този случай лирическият герой съвпада с лирическия говорител – нарича се лирически аз;

    * вариант Б – 1 лице множествено число – както е в стихотворението на Пейо Яворов „Заточеници“, с което предстои да се запознаете през втория срок. В него се казва: И ний през сълзи накипели / обръщаме за сетен път / назад, към скъпи нам предели, / угаснал взор... . В този случай лирическият говорител се приобщава към лирическите герои – той е част от тях.

    Как въздейства заглавието на стихотворението?

    • Заглавието представя конкретно събитие – тръгването на героя бунтовник по пътя на борбата за свобода.

    • Указаната година насочва към реален момент от живота на Христо Ботев и това придава на творбата автобиографичен характер.

    • Косвено надсловът дава израз на чувството на синовна обич и дълг към майката, която е призована да прости и благослови.

    • Заглавието също така разкрива разбирането на бунтовника, че избраният път вещае смърт, която превръща раздялата с близките в „прощаване“, т.е. в сбогуване.

    Илюстрация на Борис Ангелушев (1902 – 1966) към „На прощаване в 1868 г.“ (1956)

    Какво е съдържанието
    на понятието „лирически герой“?

    В стихотворението на Ботев „На прощаване в 1868 г.“ лирическият говорител и лирическият герой съвпадат. Така словото на бунтовника, представено от 1 лице, придобива още по-голяма изповедна сила, звучи още по-убедително. Никой не би могъл да представи съкровените чувства и мисли на един човек в съдбовен момент по-добре от самия него.
    Може да се направи изводът, че изповедната форма, представяща монолог на лирическия герой в 1 лице единствено число, създава усещането за споделеност, интимност на преживяването. Тази форма скъсява дистанцията между читателя и този лирически герой.

    Какво включва съдържанието на произведението?

    В началото на творбата един млад българин, намиращ се в Румъния, се обръща в мислите си към своята майка в съдбовен за него момент – малко преди да поеме по страшния, но славен път на борбата за свобода. В своята изповед младежът споделя, че поведението му е продиктувано от:

    • любовта към родната земя;
    • обичта към близките и целия български народ;
    • справедливата ненавист към робството;
    • чувството му за чест и достойнство. 

    Какво включва съдържанието на произведението?

    В същинската част на творбата бунтовникът споделя как си представя утрешния ден, и обрисува две видения:

    • трагична, но и величава черно-бяла картина на юнашката гибел;
    • вдъхновяваща и цветна картина на победното завръщане.
    ...бяло ми месо по скали,
    по скали и по орляци...
    И тогаз с венец и китка
    ти, майко, ела при мене...

    Какво включва съдържанието на произведението?

    Във финала на творбата бунтовникът се завръща към своето настояще – към съдбовния миг на тръгването. В този момент той изрича своите прощални думи към майката и любимата и изразява последното си желание, убеден, че то ще се сбъдне – примерът му да остане съхранен завинаги в паметта на признателните поколения.

    Какви са композиционните части
    на „На прощаване в 1868 г.“?

    А) Лирически увод

    Той съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор. Даден е израз на: синовната обич; любовта към отечеството; нетърпимостта към робството; решителността, убедеността, че избраният път е единствено правилният.

    Б) Същинска част
    с две подчасти:

    • картина на юнашката гибел – изпъкват: готовността за саможертва; презрението към онези, които не биха разбрали смисъла на борбата; вярата, че братята ще изпълнят завета на героя; убедеността, че истината за подвига му ще се съхрани в песента – памет за подвизите на народа ни;

    • картина на победното завръщане – открояват се: щастието от постигнатата победа, гордостта от изминатия път и радостта от срещата с майката и либето. Присъства и трезвата преценка, че високата цена на победата е пролятата кръв на героите.

    В) Финално
    обобщение

    Това е равносметката, че пътят е страшен, но славен. Дава се израз на убеждението, че саможертвената смърт е едновременно и трагична, и величава; на увереността, че всеки, който поеме по този път, печели безсмъртие.

    Страница 6 от Ботевото тефтерче, съхранявано в Националната библиотека в София

    Кои са основните мотиви
    в „На прощаване в 1868 г.“?

    • Пътят на борбата;
    • дългът към отечеството;
    • саможертвата;
    • майчината клетва;
    • приемствеността между поколенията;
    • безсмъртието.

    Кои са основните конфликти и проблеми в 
    „На прощаване в 1868 г.“?

    А) Конфликтите:
    • между борците за свобода и поробителите;
    • между борците за свобода и примирените с робския гнет българи.
    Б) Проблемите:
    • Струва ли си да се пожертва един човешки живот?
    • Каква е цената на свободата?
    • Кога човек постига безсмъртие?
    Паметникът на Христо Ботев във Враца, дело на немския скулптор Густав Еберлайн (1864 – 1926)
    Илюстрация на Борис Ангелушев (1902 – 1966) към „На прощаване в 1868 г.“ (1964)

    Кои са основните герои и художествени образи в творбата?

    • Бунтовникът;
    • майката;
    • любимата;
    • бащата и невръстните братя;
    • момците от хайдушката дружина;
    • образът на родината;
    • поробителите.

    Кои са посланията на „На прощаване в 1868 г.“?

    • Творбата поставя въпроса коя е онази свръхценност, в името на която човек трябва да загърби страха и да рискува живота си.
    • Утвърждава се действената любов към отечеството като вдъхновение за подвиг.
    • Страшният, но славен път на борбата за свобода е път към безсмъртието. По него тръгват онези, които носят в сърцата си действена любов към отечеството и вярват, че само свободен, един народ може да върви към светли бъднини.
    • Достойният българин е родолюбец, с будно чувство за справедливост, който смело и решително тръгва по пътя на борбата за свобода, готов да се пожертва в името на щастливото бъдеще.
    Корабът „Радецки“ – старинна гравюра от неизвестен автор

    Вече можете да отговорите на въпросите:

      • какво представлява „На прощаване в 1868 г.“ и защо наричаме стихотворенито поетическо завещание на великия български поет и революционер Христо Ботев;
      • каква е същността на понятието „лирически герой“;
      • какво включва съдържанието на творбата;
      • какви са композицията, основните мотиви, конфликтите и проблемите в него;
      • кои са героите и художествените образи, чрез които са постигнати внушенията на „На прощаване в 1868 г.“;
      • какво е посланието на творбата.
    „На прощаване в 1868 г. “ – Христо Ботев
    „На прощаване в 1868 г. “ – Христо Ботев