Каква е ролята на десетата глава от творбата в сюжета на Вазовата повест?

Х глава има особено място в контекста на цялата повест:

• продължава сюжетната линия от IХ глава;
• може да се чете и като самостоятелен текст за едно опасно пътуване, предприето в името на висока цел.

В центъра на събитията в тази глава е Македонски, чиято мисия е изключително важна и опасна.

Повествованието представя пътя му като низ от все по-трудни препятствия по пътя към Русчук. Всички тези премеждия и това, че пратеникът на хъшовете от Браила успява да се справи с тях, го представят като истински герой, достоен за възхищение.

Етюд за картината „Превземане на снежния град“ (1890) на световноизвестния руски художник Василий Суриков (1848 – 1916), Академия на изкуствата, Санкт Петербург, Русия

План на текста

1. Февруарската нощ на брега на Дунава
2. Подготовката на Македонски да поеме към Русчук
3. Началото на пътя по замръзналата река
4. Слисването на Македонски пред незамръзналата ивица вода
5. Намирането на изход и сблъсъкът с влаха
6. Преминаването по импровизирания мост
7. Включването на епизод от живота на Волов и Бенковски
8. Драматичните преживявания в долчето на българския бряг
9. Пътят до къщата на Баба Тонка
10. Срещата с Левски

Литературна композиция

Х глава може да се разглежда като една относително самостоятелна и завършена история, която носи композиционните особености на жанра къс разказ. Открояват се:

• експозиция – началното описание на февруарската нощ;
• епизоди, които представят препятствията по пътя на браилския пратеник и които постепенно усложняват задачата му;
• няколко кулминационни момента ‒ връхни точки на напрежението, достигнати при:
  • сблъсъка на Македонски с влаха;
  • преминаването по импровизирания мост, направен от дъската;
  • приближаването на караула до долчето, на дъното на което е притаил дъх пратеникът на хъшовете;
• развръзка на събитията ‒ срещата на Македонски с Баба Тонка и с Левски.

Писмо на Българския революционен комитет в Букурещ, подобно на това, което носи Македонски

В изпълнение на важната мисия

Пътят на Македонски от Браила към дома на Баба Тонка в Русчук

• Пътят на Македонски още от началото е много труден ‒ хъшът трябва да превъзмогне страха от тъмнината и пустотата наоколо и да бъде концентриран до краен предел, защото всяка стъпка по леда крие риск. Детайлите от пейзажа, вплетени в тази част на повествованието, усилват усещането за смъртоносната опасност, надвиснала над нощния „скитник“.
• Първата критична ситуация, в която попада Македонски, е, когато пред очите му блесва широката три разкрача незамръзнала ивица вода. Ако не успее да я премине, пратеникът на хъшовете не би могъл да продължи пътя си към целта. Той трескаво търси изход и дори не усеща вятъра, който брули лицето му. Това е така, защото в този момент той мисли не за себе си, а за мисията си.

Предполагаемият прототип на Вазовия герой Спиро Македонски – революционерът Христо Македонски (1834 – 1916), сниман в Одеса през 1869 г.

В изпълнение на важната мисия

• Ярка и запомняща се е втората критична ситуация, в която се оказва браилският пратеник ‒ сблъсъкът му с един неочакван противник ‒ влаха, собственик на колибата, от чийто покрив Македонски иска да вземе спасителна за мисията дъска. Упорството на румънеца може да коства провала на мисията и Македонски стига до крайност, стоварвайки дъската върху противника си. Постъпката му не е проява на жестокост, а неизбежен ход по пътя към целта.
• Третата критична ситуация, в която Македонски се оказва, е, когато трябва да премине по дъската, превърната в импровизиран мост. И най-малкото кривване може да коства живота на пратеника. Показателен за огромното напрежение, което изпитва, е жестът на Македонски ‒ той вдига ръка и се прекръства, макар от години да не се е обръщал с молитва към Бога.

В изпълнение на важната мисия

• Приближавайки към родния бряг, Македонски има ясна цел – едно изровено от ветровете долче, което се намира точно на средата „между две стражи“. В тъмното дъно на долчето смелият хъш преживява четвърта критична ситуация – караулът е само на крачка от него и единствено благодарение на върховното си самообладание пратеникът успява да предотврати нежеланата среща с него. Мъжът външно не трепва, но вътрешното напрежение е изключително. Това е подчертано и чрез детайлите от пейзажа.
• Въпреки натрупаната умора пратеникът на хъшовете не рискува да мине по най-прекия път до къщата на Баба Тонка, а заобикаля, за да избегне нощните стражи. При срещата си с Баба Тонка и с Левски той е сериозен и сдържан. Успешният завършек на мисията му позволява на Македонски да се нарече син на знаменитата българка, чийто дом е скривалище за всички апостоли на свободата, които тя приема като свои чеда, и Македонски е един от тях.

Макет на къщата на Баба Тонка, Къща музей „Баба Тонка“, Исторически музей – Русе. Вдясно се виждат пътеката по стръмния бряг и входът на тунела, използван от революционерите.

Повествователят

• Повествователят напуска ролята на безпристрастен разказвач на историята и изразява по-дискретно или по-открито своите оценки и отношението си към събитията и участниците в тях.
• Най-осезаемо присъствието му се усеща след епизода, представящ преминаването на Македонски по импровизирания мост. Повествователят се включва с едно странично спрямо хода на събитията от света на творбата уточнение, представящо преминаването на Бенковски и Волов по замръзналия Дунав при Бекет. Така читателят е провокиран да възприеме Македонски като герой, чиято мисия има значимостта на подвиг и който по славата си стои редом с двама от апостолите на българската свобода.
• Чрез словото на повествователя, който описва обстановката и характеризира героя, текстът на десета глава гради представата, че Македонски е изключителен герой.

Изглед от град Русе от 19. век – старинна литография

Македонски

• Вазов предпочита да остави Македонски да се изяви най-вече чрез това, което прави, за да се заличи представата, която повествованието гради за героя до този момент.
• В десета глава Македонски не е хитрец на дребно, който вдига шум около себе си, преувеличава истината с цел да се изтъкне, краде, а достоен българин, готов на саможертва в името на отечеството.
• Пратеникът на браилските хъшове е представен като изключителен герой, който има богат революционен опит и проявява храброст, самообладание, целеустременост, съобразителност и себеотрицание, следвайки отговорността си към отечеството.
• В началото на десета глава е сравнен със „замръзнал на поста си солдатин“, а в края – с вълк, който обикаля нощем краищата на градовете.

„Автопортрет в зимна обстановка“ (1917) – картина на полския художник Юлиан Фалат
(1853 – 1929),Академия за изящни изкуства, Краков, Полша

Героите и образите

Мотивите и конфликтите

Замръзналият Дунав, осигурил сухопътна връзка между Русе и Гюргево – архивна снимка от 1905 г.