„На прощаване в 1868 г.“,
Христо Ботев

    В този урок ще научите:

  • кога е създадено, по какъв повод и къде е публикувано поетическото завещание на великия български поет и революционер Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“;
  • как въздейства заглавието на стихотворението;
  • какво е съдържанието на понятието „лирически герой“;
  • какво включва съдържанието на произведението;
  • какви са композиционните му части;
  • какви са художествените особености на творбата – мотиви, конфликти, проблеми, герои и художествени образи, послание.

Кога е създадено, по какъв повод и къде е публикувано стихотворението 
„На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев?

През втората половина на 1868 г. Христо Ботев се надява да участва в борбата за освобождението на България, като се включи в четата на дядо Жельо войвода. Но в този момент преминаването на Дунава и битката не се осъществяват, тъй като липсват средства за въоръжаване на дружината, а и предводителят е задържан от румънските власти.

На с. 33 – 39 в личното тефтерче на Васил Левски е преписана голяма част от стихотворението „На прощаване в 1868 г.“.

Каква е творческата история на творбата?

За написването на стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ свидетелства Киро Тулешков, близък приятел и съратник на Ботев:
Брой 2 от 25 юни 1871 г. на в. „Дума на българските емигранти“, в който е публикувано стихотворението „На прощаване в 1868 г.“
Един ден аз отидох в българското кафене „Стара планина“ и го заварих седнал до една маса, вдълбочил се и пише. Приближих се до него и го попитах какво дращи, а той нито главата си дигна да ме погледне, нито ми отговори. Оставих го спокоен и седнах настрана при друга маса. След няколко минути той престана да пише и си дигна главата. Като ме съгледа, поздрави ме и ме попита кога съм дошел. Повика ме при себе си и почна да ми чете стихотворението „На прощаване“, което каза, че написал в кафенето...
– Аз съм уверен – продължи той после, – че щом освободят дяда Желя, то ние пак ще можем да преминем...

Какво е съдържанието
на понятието „лирически герой“?

Когато в света, създаден от една лирическа творба, присъстват човешки образи, е прието тези образи да се наричат лирически герои. За един лирически герой може да се говори:
  • в 3 лице – както например лирическият говорител в Чинтуловото стихотворение „Вятър ечи, Балкан стене“ говори за юнака: ... сам юнак на коня / с тръба (той) зове свойте братя...;
  • в 1 лице:

* вариант А   – 1 лице единствено число – както е в Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868 г.“: Аз вече пушка нарамих ... . В този случай лирическият герой съвпада с лирическия говорител – нарича се лирически аз;

* вариант Б – 1 лице множествено число – както е в стихотворението на Пейо Яворов „Заточеници“, с което предстои да се запознаете през втория срок. В него се казва: И ний през сълзи накипели / обръщаме за сетен път / назад, към скъпи нам предели, / угаснал взор... . В този случай лирическият говорител се приобщава към лирическите герои – той е част от тях.

Как въздейства заглавието на стихотворението?

• Заглавието представя конкретно събитие – тръгването на героя бунтовник по пътя на борбата за свобода.

• Указаната година насочва към реален момент от живота на Христо Ботев и това придава на творбата автобиографичен характер.

• Косвено надсловът дава израз на чувството на синовна обич и дълг към майката, която е призована да прости и благослови.

• Заглавието също така разкрива разбирането на бунтовника, че избраният път вещае смърт, която превръща раздялата с близките в „прощаване“, т.е. в сбогуване.

Илюстрация на Борис Ангелушев (1902 – 1966) към „На прощаване в 1868 г.“ (1956)

Какво е съдържанието
на понятието „лирически герой“?

В стихотворението на Ботев „На прощаване в 1868 г.“ лирическият говорител и лирическият герой съвпадат. Така словото на бунтовника, представено от 1 лице, придобива още по-голяма изповедна сила, звучи още по-убедително. Никой не би могъл да представи съкровените чувства и мисли на един човек в съдбовен момент по-добре от самия него.
Може да се направи изводът, че изповедната форма, представяща монолог на лирическия герой в 1 лице единствено число, създава усещането за споделеност, интимност на преживяването. Тази форма скъсява дистанцията между читателя и този лирически герой.

Какво включва съдържанието на произведението?

В началото на творбата един млад българин, намиращ се в Румъния, се обръща в мислите си към своята майка в съдбовен за него момент – малко преди да поеме по страшния, но славен път на борбата за свобода. В своята изповед младежът споделя, че поведението му е продиктувано от:

  • любовта към родната земя;
  • обичта към близките и целия български народ;
  • справедливата ненавист към робството;
  • чувството му за чест и достойнство. 

Какво включва съдържанието на произведението?

В същинската част на творбата бунтовникът споделя как си представя утрешния ден, и обрисува две видения:

  • трагична, но и величава черно-бяла картина на юнашката гибел;
  • вдъхновяваща и цветна картина на победното завръщане.
...бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци...
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене...

Какво включва съдържанието на произведението?

Във финала на творбата бунтовникът се завръща към своето настояще – към съдбовния миг на тръгването. В този момент той изрича своите прощални думи към майката и любимата и изразява последното си желание, убеден, че то ще се сбъдне – примерът му да остане съхранен завинаги в паметта на признателните поколения.

Какви са композиционните части
на „На прощаване в 1868 г.“?

А) Лирически увод

Той съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор. Даден е израз на: синовната обич; любовта към отечеството; нетърпимостта към робството; решителността, убедеността, че избраният път е единствено правилният.

Б) Същинска част
с две подчасти:

• картина на юнашката гибел – изпъкват: готовността за саможертва; презрението към онези, които не биха разбрали смисъла на борбата; вярата, че братята ще изпълнят завета на героя; убедеността, че истината за подвига му ще се съхрани в песента – памет за подвизите на народа ни;

• картина на победното завръщане – открояват се: щастието от постигнатата победа, гордостта от изминатия път и радостта от срещата с майката и либето. Присъства и трезвата преценка, че високата цена на победата е пролятата кръв на героите.

В) Финално
обобщение

Това е равносметката, че пътят е страшен, но славен. Дава се израз на убеждението, че саможертвената смърт е едновременно и трагична, и величава; на увереността, че всеки, който поеме по този път, печели безсмъртие.

Страница 6 от Ботевото тефтерче, съхранявано в Националната библиотека в София
Кои са основните мотиви
в „На прощаване в 1868 г.“?
  • Пътят на борбата;
  • дългът към отечеството;
  • саможертвата;
  • майчината клетва;
  • приемствеността между поколенията;
  • безсмъртието.

Кои са основните конфликти и проблеми в 
„На прощаване в 1868 г.“?

А) Конфликтите:
  • между борците за свобода и поробителите;
  • между борците за свобода и примирените с робския гнет българи.
Б) Проблемите:
  • Струва ли си да се пожертва един човешки живот?
  • Каква е цената на свободата?
  • Кога човек постига безсмъртие?
Паметникът на Христо Ботев във Враца, дело на немския скулптор Густав Еберлайн (1864 – 1926)
Илюстрация на Борис Ангелушев (1902 – 1966) към „На прощаване в 1868 г.“ (1964)

Кои са основните герои и художествени образи в творбата?

  • Бунтовникът;
  • майката;
  • любимата;
  • бащата и невръстните братя;
  • момците от хайдушката дружина;
  • образът на родината;
  • поробителите.

Кои са посланията на „На прощаване в 1868 г.“?

  • Творбата поставя въпроса коя е онази свръхценност, в името на която човек трябва да загърби страха и да рискува живота си.
  • Утвърждава се действената любов към отечеството като вдъхновение за подвиг.
  • Страшният, но славен път на борбата за свобода е път към безсмъртието. По него тръгват онези, които носят в сърцата си действена любов към отечеството и вярват, че само свободен, един народ може да върви към светли бъднини.
  • Достойният българин е родолюбец, с будно чувство за справедливост, който смело и решително тръгва по пътя на борбата за свобода, готов да се пожертва в името на щастливото бъдеще.
Корабът „Радецки“ – старинна гравюра от неизвестен автор

Вече можете да отговорите на въпросите:

  • какво представлява „На прощаване в 1868 г.“ и защо наричаме стихотворенито поетическо завещание на великия български поет и революционер Христо Ботев;
  • каква е същността на понятието „лирически герой“;
  • какво включва съдържанието на творбата;
  • какви са композицията, основните мотиви, конфликтите и проблемите в него;
  • кои са героите и художествените образи, чрез които са постигнати внушенията на „На прощаване в 1868 г.“;
  • какво е посланието на творбата.
„На прощаване в 1868 г.“, Христо Ботев