Новото българско училище

Априловската гимназия в Габрово,
сега Национален музей на образованието

Най-важното в този урок:

  • Ролята на килийните училища
  • Нуждата от светско образование на български език
  • Рибният буквар и взаимното училище
  • Първите взаимни училища
  • От взаимно към класно училище и гимназия
  • „Помогни ми да те возвися“
  • Учителите – духовната сила на Възраждането
  • „На ползу роду“ за българската просвета
  • Всяко българче знае да чете и пише
  • Да си припомним тези понятия
  • Най-важното накратко
Начално училище при Троянския манастир,
гравюра от Феликс Каниц

Ролята на килийните училища

От XV до първата половина на XIX век килийните училища са единственият начин българите да получат грамотност и култура. Те възникват отначало към манастири или църкви. В килийните училища учениците получават елементарно образование и оскъдни светски познания. Изучават се предимно църковни книги, четене и писане. Светски знания – смятане, история, граматика – се преподават малко, и то само в някои килийни училища. Въпреки това от тях излизат много книгописци, даскали, зографи и др. До средата на XIX век в нашите земи има около 470 килийни училища и това ясно показва, че българите са оценявали потребността от тях.
Килийно училище, релеф от паметника на Васил Априлов в Габрово

Нуждата от светско образование
на български език

Осемнадесети век е векът на Европейското просвещение. Стремежът към нови знания е отличителен белег в развитието на големите европейски държави. Търговските контакти на Османската империя със страните от Европа помагат просвещенските идеи да проникнат и на Балканите. Тези идеи формират и у българите култ към просветата и напредъка. Заедно с тях навлизат и новите педагогически възгледи за светско, общодостъпно образование на роден език. Още през ХVIII век килийните училища започват да се променят. В някои от тях се въвеждат смятане и гръцки език. За първи път тръгват на училище и момичета. Родителите, които искат по-добро образование за децата си, ги пращат в гръцки училища. Те предлагат по-висока степен на образование, съобразено с постиженията на тогавашната наука. В Свищов (1815), Котел (1819) и други селища се появяват елино-български училища, където освен гръцки се учи и роден език.
Възрожденска класна стая в град Дряново, възстановка

„Рибният буквар“ и взаимното училище

През 1824 г. котленецът Петър Берон издава малка книжка, известна под името „Рибен буквар“. В него са включени поучителни четива, разкази за животни и природни явления, съвети учениците да не се наказват с бой. Петър Берон препоръчва в училище да се въведат български език, светски предмети и взаимоучителният метод на обучение. Чрез него един учител може да обучава едновременно повече деца с помощта на по-напредналите ученици. Ето какво пише Петър Берон в предисловието на „Рибния буквар“:
Илюстрации от „Рибния буквар“, 1824 г.
„Когато изпърво видях по другите места, че децата начеват да четат на книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца. Защото, като преминат младостта си в школата със толкова страх и треперене, излизат и не знаят барем името си да пишат, нито да си сметнат какво вземат и дават, ами по дюкяните, ако им се случи, понаучат се малко нещо. Почудих се как през толкоз векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Това дело възприех аз: съчиних този Буквар“.

Първите взаимни училища

В българските земи взаимният начин на обучение е приложен за първи път в Габровското училище, открито през 1835 г. Идеята и средствата за построяването му идват от Васил Априлов и Николай Палаузов – български търговци от Габрово, емигранти в Русия. За главен учител габровци поканват известния просветител Неофит Рилски. В Габровското училище се стичат младежи от всички български земи. Когато завършат, те се пръскат из страната и откриват нови взаимни училища в Копривщица, Карлово, Котел, Панагюрище и много други селища. Взаимните училища дават начално образование. В тях се изучават четене и писане, църковна история, аритметика, история, география. През 1840 г. Анастасия Димитрова отваря в Плевен първото взаимно училище за момичета.
Взаимно училище, релеф на паметника на Васил Априлов
пред Априловската гимназия в Габрово

От взаимно към класно училище и гимназия

Скоро е направена следващата стъпка – откриват се т.нар. класни училища. В тях децата са разделени по класове и изучават много от познатите днес учебни предмети. Първото класно училище е открито в Копривщица (1846) от Найден Геров. После класни училища са открити в Пловдив (1850), Шумен (1849), Търново (1852), Карлово (1854). Откриват се и специализирани училища, каквито са търговското училище в Свищов и богословското училище в Лясковския манастир. През 1859 г. в гр. Болград, Бесарабия (дн. Украйна), после в Габрово и Пловдив са открити първите български гимназии. Те дават възможност да се получи по-висока степен на образование, и подготвят учениците за постъпване във висши училища. Най-популярни сред българите са Френският лицей и американският Робърт колеж в Цариград. Мнозина младежи продължават учението си и в престижни европейски университети.
Първото класно училище, открито през 1846 г. в Копривщица

„Помогни ми да те возвися“

Този надпис, поставен от котленци на входа на построеното от тях училище през 1869 г., изразява ярко духа на възрожденското образование. През Възраждането няма ясни и строги правила, валидни за всички училища. Обикновено децата тръгвали на училище на 7 – 8 години, но имало и ученици, които започвали да се учат на 15 и повече години. Училищната програма се изработвала според възможностите на учителите, а началото и краят на учебната година се определяли от училищните настоятели. При оценяването на знанията се ползвали различни системи, но най-често оценките били от 0 до 5. Поведението се обозначавало с „Отлично“, „Примерно“, „Прилично“, „Добро“, „Средно“, „Непокорно“, „Непослушно“.
Учителката в карловското девическо училище
Евгения Бояджиева (вляво) със своя ученичка

Учителите – духовната сила на Възраждането

Много учители в класните училища са образовани в Европа, откъдето пренасят ценен опит. Те познават не само предметите си, но и модерните идеи на Европа. Получават вестници на чужди езици, пишат статии, книги и учебници. Учителите най-много допринасят за просветния напредък: призовават българите да дават пари за просвета, организират лекции (сказки) за възрастните. В много градове именно те изнасят първите театрални представления.
Учители и ученици от първия випуск на Габровската гимназия, 1874 – 1875 г.
Учителите са сред първите българи, които обличат европейски дрехи, започват да говорят правилно и учтиво. Те стават образец не само за своите ученици, но и за възрастните. Като учители работят известни възрожденски дейци: Петко Р. Славейков, Кузман Шапкарев, Добри Войников, Сава Доброплодни, Илия Блъсков, Анастасия Тошева, Царевна Миладинова и др.

Из спомените на Найден Геров

„На ползу роду“ за българската просвета

Новото българско училище се създава и поддържа единствено с усилията на българите, без никаква помощ от османската държава. Хората събират помежду си пари за строеж на сгради и наемане на учители. Някъде общините купуват учебници за бедни деца. Заможни търговци щедро даряват средства за сгради и издръжка на ученици и студенти в чужбина. Сред най-известните дарители са Васил Априлов, Николай С. Палаузов, Иван Денкоглу, Христо Тъпчилещов, братята Евлоги и Христо Георгиеви и много други родолюбиви българи. С учредените от тях стипендии получават образование някои от най-видните български възрожденци. В резултат на всичко това почти няма българско селище без училище, финансирано от дарители и от общините. През 1873 г. само в Северна България има 647 български училища, а в Мизия, Тракия и Македония още около 1500 училища, от които 50 класни с два, три и повече класа.
Васил Априлов (1789 – 1847) е роден в Габрово. На 11 години заминава при братята си – търговци в Москва. В Русия забогатява и се посвещава на просвещението на сънародниците си. Подпомага обучението на много българчета в Русия и до края на живота си дарява средства за училища.

Всяко българче знае да чете и пише

Дженюариъс Макгахан, е изпратен е в България като военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ след Априлското въстание (1876 г.).
Пламенен застъпник на българската национална кауза.
Ето какво пише американският журналист Дженюариъс Макгахан в английския вестник „Дейли Нюз“ през 1876 г.: „Аз бях учуден... когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища, там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички – бедни и богати, се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише... Процентът на грамотните в България е толкова голям, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които говорят, че българите били диваци, са уведомени за тези факти“.

Вече знаем тези понятия

Светско образование
Светско образование – образование, независимо от Църквата, което дава практически научни знания и подготвя децата и младежите за живота.
Взаимоучителен метод
Взаимоучителен метод – начин на организация на обучението, въведен в Европа в началото на XIX век, при който напредналите ученици преподават и помагат на по-малките.

Най-важното накратко:

Начално училище при Троянския манастир, гравюра от Феликс Каниц
Новото българско училище