Пароними

В този урок ще научите:

как се групират думите според отношението между звуковия им състав и значението им;
какво представляват паронимите;
защо паронимията се превръща в проблем;
кога паронимите се употребяват преднамерено;
какво е парономасия/анноминация.

Пароними

Как се групират думите според отношението между звуковия им състав и значението им

Синоними

Думи с еднакво или близко значение, които формират синонимни гнезда. В синонимното гнездо на искрен са: естествен, непосредствен, чистосърдечен, непревзет, непресторен, непринуден, неподправен, простосърдечен, безхитростен, безизкусен (книж.), непритворен (книж.).

Аноними

Думи с противоположно значение. Такива са например: нежен – груб; истина – лъжа; родина – чужбина; мрак – светлина и мн. др.

Омоними

Думи, съвпадащи по звуков или буквен състав, но с различно значение. Такива са например: син (прил. име) и син (същ. име); мед (пчелен) и мед (метал), вила (крайградска къща) и вила (земеделско сечиво).

Паронимия и пароними

● Паронимията е отношение между две думи в езика, при които е налице сходство в звуковия състав, но има разлика в значението. Такива думи се наричат пароними.

o Пароними могат да бъдат еднокоренни думи, но с различни наставки или представки, които променят значението им: дипломатичен и дипломатически, държавен и държавнически, атлетичен и атлетически; придавам и предавам, приписвам и преписвам, принос и пренос; услужа и обслужа,
умислен и обмислен.

o Пароними са и думите, образувани от различни корени, но с еднакви наставки или изобщо с голямо звуково сходство: австриец и австралиец; индиец и индианец; еретичен и еротичен; летаргия и литургия.

Защо паронимията се превръща в проблем?

Близостта в звуковия състав на паронимите е причината, поради която може едната дума неуместно да се употреби вместо другата, ако не се познават значенията им.

Запомнете!

Колкото по-висока е езиковата култура на даден говорещ, толкова
по-малка е вероятността в речта му да се наблюдават паронимни замени.

Важно!

Колкото по-слабо говорещият познава дадена предметна област, толкова по-голяма е вероятността да допусне паронимни грешки.

Любопитно...

Преднамерена употреба на пароними се наблюдава: – в художествените текстове при речева характеристика на персонаж, за да се охарактеризира като слабо културен или пък да се създадат асоциативни връзки между съответните понятия; – в разговорната реч, за да се постигне комичен ефект; – във всички речеви ситуации, когато говорещият въз основа на звуковото сходство иска да изтъкне разликата в значенията на паронимите чрез антитеза: Готов съм да служа, но не и да прислужвам! Бъди горд, но не и горделив!

При преднамерено търсен стилистичен ефект чрез употреба на пароними е налице стилистична фигура, която се нарича парономасия или още анноминация.