Публично изказване по житейски проблем

В този урок ще научите:

какво представлява публичното изказване;
как да започнете публичното изказване по житейски проблем;
как да въведете темата;
как да изградите аргументацията си;
как да завършите изказването си;
какви грешки се допускат при публично изказване.

Темата на публичното изказване

Темата е значима за общността от хора, за които е предназначено изказването. Може да е свързана с:

– морален проблем;

– актуално политическо събитие;

– тържествен момент от живота на дадена общност;

– проблем, засягащ интересите на дадена професионална общност;

– честване на паметна дата от историята;

– житейски проблем и т.н.

Участници в речевата ситуация

– говорещ – този, който произнася публичната реч;

– слушащи – аудиторията, към която е отправено публичното изказване.

Стъпки при подготовка за публично изказване

Обмисляне на структурата и композицията на изказването.

Обмисляне на езиковите средства, чрез които да се постигне въздействие върху аудиторията.

Обмисляне на облеклото и останалите детайли от външния вид на говорещия.

Обмисляне на интонацията, с която ще бъде произнесена речта.

Обмисляне на позата, мимиките, жестовете, които ще съпътстват произнасянето на речта.

Структурни елементи на публичното изказване

Говорещият се придържа към темата – проблема, върху който говори, от началото до края на речта.

Твърдение по темата. Най-често се изгражда като набор от няколко подтези.

Доказателства – разсъждения, примери и обобщения, доказващи всяка от подтезите.

Композиционни части на публичното изказване

Въвеждаща част

Представя темата, по която ще се говори.

Същинска част

Включва тезата, отделните подтези и аргументите към тях.

Заключителна част

Съдържа смислово повторение на тезата.

Важно!

• Въздействащото слово се отличава с уместната употреба на:
– оценъчни думи и изрази, чрез които говорещият изразява отношението си по темата; – реторични въпроси, които придават по-голяма въздействена сила на речта; – иронични думи и изрази, чрез които говорещият привидно утвърждава нещо, но всъщност изразява негативно отношение, насмешка; – междуметия, чрез които се изразяват емоции.

• При публичното изказване не бива облеклото да иззема функциите на словото и да привлича вниманието прекалено много.

• Говорещият трябва да преодолее своето притеснение и да контролира жестовете и мимиките си.

С какво обръщение да започне публичната реч по житейски въпрос?

Нека изберем за тема на изказването въпроса Как човек може да се почувства по-щастлив?.

Трябва да започнете с обръщение към своите слушатели. Така ще скъсите дистанцията между себе си и публиката и ще я предразположите да приеме изказването ви с доверие. Ако сред публиката има официални гости, редно е най-напред да се обърнете към тях, като ги подредите по техния ранг.

Бихте могли да започнете например така: Уважаема госпожо Директор, скъпи учители, приятели,...

Как да бъде въведена темата?

Чрез изтъкване на значимостта на житейския въпрос, например:

Едва ли има някой, който би оспорил това, че всеки човек се стреми да бъде щастлив. Целият ни живот е търсене на път, който да води към щастието. Ето защо струва си да се замислим как да открием този път.

Чрез посочване на различни разбирания по разглеждания въпрос, например:

Различните хора имат различно разбиране за това какво е щастието. За едни то се свежда до материалното благополучие, за други това е любовта, трети пък се чувстват щастливи, когато успеят да постигнат професионални успехи.

Чрез пряко формулиране на тезата, например:

Умението да се цени всеки изживян ден, да се усмихваш, защото ги има малките радости – ето това е истинското щастие. Да умееш да бъдеш щастлив въпреки обстоятелствата, е най-голямата човешка дарба.

Чрез интересен действителен случай или притча, например:

Веднъж трима братя срещнали Щастието, което било пропаднало в дълбока дупка. Надвесили се те над ямата и попитали Щастието: – Ей, Щастие, можеш ли да ни помогнеш? – Мога - отговорило то. – Само ми кажете какво искате. – Аз искам да имам много пари – казал първият брат. Щастието му дало толкова пари, колкото не можел да носи, той ги натоварил на каруцата си и си заминал. – Аз искам най-красивата жена на света – помолил вторият брат. Неземна красавица се появила изневиделица. Той я хванал за ръка и двамата си тръгнали. Третият брат останал сам с Щастието. – Хайде, казвай и ти какво ти е необходимо? – рекло Щастието. – А на теб какво ти е необходимо? – изненадващо попитал третият брат. – Извади ме оттук – помолило Щастието. Момчето протегнало ръка, извадило Щастието от ямата и си заминало по пътя. А Щастието го последвало.

Какъв да бъде ходът на аргументацията?

Обмислете реда, в който ще подредите аргументите си, т.е. в каква последователност ще разгърнете доказателствата по подтезите, които изграждат вашата теза. Например:

подтеза: Най-щастлив е човек в детството си, защото тогава всеки нов поглед към света го прави откривател и най-силно чувства обичта на своите близки.
подтеза: В света на своята зрялост човек намира щастието в хармоничните отношения с близките.
подтеза: Истински щастлив е онзи, който умее да се радва на всеки свой ден сред хората.

С какви примери да подкрепите аргументите си?

Примерите могат да бъдат от личния ви опит, от прочетена книга, от публикации в медиите и т.н. Например в подкрепа на третата подтеза, формулирана по-горе, може да се приведе следният пример:

В сайта на британския в. „Дейли Мейл” са публикувани любопитни резултати от проучване, направено сред 3000 възрастни във Великобритания. Участниците в изследването били помолени да посочат нещата в ежедневието си, които наистина ги даряват с огромна радост. Резултатите показват, че щастието е достъпно за всички ни, стига да оценяваме дребните на пръв поглед приятни случки всеки ден.

Авторите на проучването стигат до извода, че по принцип в началото на уикенда хората се събуждат по-позитивно настроени към живота, защото им предстоят два почивни дни, и много от тях задържат доброто си настроение до неделя. Друга честа причина човек да се почувства щастлив освен почивните дни, са слънчевите лъчи навън или миризмата на прясно окосена трева.

В класацията са изброени 30 малки момента в ежедневието ни, които според проучването правят хората най-щастливи. Ето кои от тях са в десетката:

Да намериш банкнота в стари джинси.
Да отидеш на почивка.
Да си легнеш в изпрани чаршафи.
Да плуваш в морето.
Да се събудиш в слънчев ден.
Да седиш на слънце.
Да бъдеш изненадан с подарък или цветя.
Да ти направи масаж човек, който обичаш.
Да те прегърне някой.
Да получиш картичка с благодарности по пощата.

Как да обвържете примерите с разсъжденията си?

След позоваването на изследването на „Дейли Мейл“ например може да направите следното обобщение:

Сигурно всеки от вас е усещал онази блажена топлина, с която се изпълва душата в такива моменти. Ето тази топлина е щастието. Тя е силата, която кара човек да благодари, че е жив, че светът е толкова пъстър.

Важно!

Преминаването от въвеждащата част към същинската част, както и между отделните части на аргументацията трябва да е плавно, логично. За да привлечете вниманието на аудиторията, може да използвате различни реторични фигури на езика – реторични обръщения, реторични въпроси и възклицания. Например ако приемем, че следваме посочената по-горе логика на аргументацията в публичното изказване за щастието, след като развием доказателствата си по втората подтеза, можем да преминем към третата подтеза така:

Но ако човек може да бъде щастлив само сред своите близки, тогава в съвременния свят, когато едва поемаме дъх от множеството задължения извън дома си, всички ние сме обречени да се докосваме до щастието твърде за кратко. Какъв е смисълът на живота ни тогава, биха попитали песимистите.

Как да завършите изказването си?

Краят на представянето ни пред публика по принцип трябва да е ярък, запомнящ се. Разбира се, трябва да обобщим аргументацията си, т.е. да стигнем отново да тезата си по поставения житейски въпрос. Наред с това можем да я подсилим с пожелание към публиката, с реторичен въпрос или с ярък цитат на мъдра мисъл. Ето как би могло да завърши публичното изказване за щастието:

И така – щастието е до нас, в самите нас. То е в усмихнатия свят на детството; в дланите на хората, които обичаме; в малките радости, които съпътстват дните ни. Нека отворим очите си за него и нека като героя от романа на братя Стругацки „Пикник край пътя“ извикаме с цялото си сърце: „Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!“.

Важно!

Често допускани грешки при публично изказване са:

Неподходяща интонация, равен тон на говорене
Неуместни мимики и жестове
Скованост и неподвижност или обратното – прекалено интензивни движения на говорещия
Включване в изказването на оправдания от типа: „Нямах намерение да се изказвам, но...“; „Надявам се да не ви отегчавам...“; „Знам, че може би прекалявам с примерите, но...“; „Вероятно вече сте уморени, но бих искал да Ви кажа още нещо...“
Включване в изказването на извинения от типа: „Моля да ме извините за вълнението...“; „Извинете ме, че ви отнех толкова време...“; „Простете ми за многословието...“ и т.н.
Включване в речта на множество негативни конструкции (изрази с частицата „не“)
Отсъствие на чувство за хумор при представянето на речта
Демонстриране на високомерие