В египетското общество над всички бил фараонът, който управлявал, заобиколен от своите служители и от жреците. Египтяните смятали фараона за син на бога слънце Амон-Ра и вярвали, че той е посредник между народа и боговете. Фараонът имал неограничена власт. Той бил върховен съдия, главнокомандващ и жрец. Египтяните вярвали, че фараонът осигурява разливите на Нил, обединението, реда и благоденствието на държавата. Той раздавал земя за обработване на земеделците и събирал част от реколтата като данък. Египтяните смятали, че след края на земния си живот фараонът се присъединява към другите богове. Тялото на починалия владетел се запазвало по специален начин и се полагало в гробница (пирамида).