В този урок ще научите какви са:
- обществената уредба на Древния Египет
- обществената стълбица. Жреци и чиновници
- работниците, занаятчиите и селяните
- свободните хора и робите
- животът на обикновените египтяни
- животът на знатните египтяни
- облеклото и външният вид на древните египтяни
- какво значат тези понятия
- обществената уредба на Древна Месопотамия
- всекидневният живот в Месопотамия
- най-важните знания накратко
Нефертити, древноегипетска фреска
Обществената уредба на Древен Египет
Фараонът и неговият народ
В египетското общество над всички бил фараонът, който управлявал, заобиколен от своите служители и от жреците. Египтяните смятали фараона за син на бога слънце Амон-Ра и вярвали, че той е посредник между народа и боговете. Фараонът имал неограничена власт. Той бил върховен съдия, главнокомандващ и жрец. Египтяните вярвали, че фараонът осигурява разливите на Нил, обединението, реда и благоденствието на държавата. Той раздавал земя за обработване на земеделците и събирал част от реколтата като данък. Египтяните смятали, че след края на земния си живот фараонът се присъединява към другите богове. Тялото на починалия владетел се запазвало по специален начин и се полагало в гробница (пирамида).
Обществената стълбица Жреци и чиновници
Знатните египтяни, които заемали високи постове, и жреците били на следващото стъпало в обществената стълбица.
Жреците се грижели за храмовете и управлявали обширни храмови имения.
Многобройни чиновници привеждали в изпълнение заповедите на фараона. Те се грижели за напоителните канали, организирали работата по големите строежи, вземали решения в съдилищата.
Под тях стояли хората със специални умения – писари, занаятчии, търговци, войници. Професията на писарите била най-престижна – те измервали и записвали данните за произведената продукция и изчислявали данъците.
Висшите чиновници и жреците се радвали на различни привилегии в обществото. Те живеели охолно от приходите на земите и на работилниците, дарени им от фараона за добра служба.
Египетските богове, древноегипетска фреска
Работниците, занаятчиите и селяните
За фараона се трудели хиляди работници и занаятчии.
Работниците изпълнявали ежедневна норма и получавали възнаграждение в зърно, месо и дрехи. Разпределяли ги по професии още като деца и те ставали изкусни майстори – дърводелци, грънчари, каменоделци, художници.
Най-многобройни били селяните земеделци. Тяхната работа била особено трудна. Те обработвали земята и плащали данъци. Заедно със занаятчиите строели дворци, храмове, гробници, пътища и канали.
Трудът на селяните, древноегипетска фреска
Свободните хора и робите
Всички – от жреците и чиновниците до занаятчиите и селяните, били свободни хора, притежавали лично имущество, имали семейства и права.
Военнопленници и някои хора заради неплатени дългове ставали роби и били принудени да работят в каменоломните и именията около храмовете. Те били собственост на робовладелците, които имали право да ги купуват и продават. Богатите, жреците и управниците притежавали стотици роби, работещи като слуги в стопанствата.
Земеделските работи и обществените строежи били смятани за важни, затова там не се допускали роби и чужденци.
Животът на обикновените египтяни
Ритъмът на живота в Египет се определял от разливите на Нил. През юли долината се превръщала в море и хората се придвижвали с лодки. През октомври, когато земята изсъхнела, земеделците засявали зърнени и бобови култури – пшеница, ечемик, просо, леща, бакла, грах.
Повечето египтяни били селяни и занаятчии. Те изхранвали не само себе си, но и фараона, неговите съветници и воини, както и многобройните чиновници и писари.
Работата на селяните била особено трудна. Освен да обработват нивите, те трябвало да поддържат напоителните системи, да участват в строежа на дворци, храмове, пътища.
Обикновените египтяни живеели в малки къщи от неизпечени тухли (кирпич), в които почти нямало мебели. На пода имало тръстикова рогозка, близо до огнището – глинени съдове. Покривът на къщата често се използвал за спане.
Храната на повечето египтяни била проста. Основните храни били пшенични или ечемични питки, зърнени култури, сушена риба, зеленчуци – краставици, чесън, лук. От ечемика приготвяли бира.
Животът на знатните египтяни
Съвсем различно живеели владетелите на Древен Египет. Благородниците, жреците и богатите хора се стремели да имитират фараона. Те живеели в луксозни дворци, заобиколени от високи стени.
Дворците, като всички къщи в Древен Египет, били построени от глинени тухли. Покривът бил плосък. Вечер, когато топлината спаднела, цялото семейство се събирало на покрива за почивка. Стаите в двореца били измазани и покрити с рисунки. Дворецът се намирал в градина сред цветя и палмови дървета. В средата на градината имало езерце. В него плували гъски и патици. В имението имало хамбар за съхранение на зърно, кухня, пекарна, кладенец, както и колиби за слугите.
Богатите се хранели с месо, сирене, плодове, пиели мляко, бира, вино.
Облеклото и външният вид на древните египтяни
Египтяните полагали много грижи за външния си вид.
Горещият климат не изисквал сложни дрехи. Затова египтяните се обличали просто и удобно. Носели тънки дрехи от лен или памук.
Богатите жени обличали бели рокли, изрисувани с различни геометрични орнаменти. Мъжете носели престилки, донякъде подобни на пола.
Такива дрехи носели и обикновените хора, само че те били от по-груб плат. Египтяните обикновено обикаляли боси из къщата. Сандали обували само когато излизали от двора.
Мъжете си бръснели главите, знатните египтяни носели и перуки. Жените били с прически и се гримирали, за да се предпазват от праха и слънцето.
Бижутата и накитите свидетелствали за богатството и просперитета на хората.
Обществената уредба на Древна Месопотамия
За разлика от Египет, който бил обединена държава, в Месопотамия имало много отделни държави и самостоятелни градове.
Тяхното общество било строго разделено на групи с различни права и задължения. На върха на обществената пирамида в Древна Месопотамия стоял владетелят, следван от управници и жреци с богатство и власт.
Основната част от жителите били свободните хора. Те осигурявали благата на държавата.
Разорените земеделци попадали в робство за неплатени дългове. Роби ставали и военнопленници. За разлика от Египет робите в Месопотамия имали и някои права. Те можели да се занимават с търговия, да вземат заеми, да откупуват собствената си свобода.
Център на градския живот и търговията бил храмът на градското божество. Храмовете били управлявани от жреци, които притежавали по-голямата част от земеделските земи на града.
Населението извън храма живеело в общини. Решенията се вземали от съвета на старейшините – най-възрастните и авторитетни мъже в общината.
Вавилон, съвременна възстановка
Всекидневният живот в Месопотамия
В Месопотамия най-рано се развил животът в града като център на управлението, религията, занаятите и търговията.
Къщите първоначално били от тръстика, която по-късно била заменена с непечени тухли от глина. Домовете били най-често двуетажни, с плоски покриви, наредени нагъсто и без прозорци. За проветрение и светлина имали отворено пространство в центъра на сградата.
Основна храна на жителите в Месопотамия били житото и ечемикът. От тях приготвяли каша, хляб и хранителна напитка, подобна на бирата. Хранели се и със зеленчуци, леща, фасул, лук. Рибата била в изобилие.
Глава на семейството в Месопотамия бил мъжът. Мъжете бръснели главите си, но поддържали добре своите дълги бради. Носели вълнени поли, а ленът също служел за изработване на дрехи.
За децата и домакинството се грижела жената. Подобно на жените в Египет и жените в Двуречието имали права: да притежават собственост, да се занимават с търговия, да дават показания в съда.
Бюст на владетеля Саргон, който обединява всички царства в Месопотамия
Най-важните знания накратко
• Животът на хората в Древен Египет и Месопотамия бил тясно свързан с природата и разливите на големите реки. Уредбата на дома, храната и забавленията зависели от богатството и общественото положение.
• В египетското общество над всички стоял фараонът, който управлявал, заобиколен от своите служители и от жреците.
• Под тях стояли писари, занаятчии, търговци, войници. Най-многобройни и по-ниско в обществената стълбица били селяните земеделци.
• Богатите, жреците и управниците притежавали стотици роби, работещи като слуги в стопанствата. Робите нямали никакви права.
• Обикновените египтяни живеели в малки къщи от неизпечени тухли. На пода имало тръстикова рогозка, до огнището – глинени съдове.
• Храната на повечето египтяни била проста: пшенични или ечемични питки, зърнени култури, сушена риба, зеленчуци. От ечемика приготвяли бира. Богатите се хранели с месо, сирене, плодове, пиели мляко, бира, вино.
• В Древна Месопотамия на върха на обществената пирамида стоял владетелят, следван от управници и жреци с богатство и власт.
• В Месопотамия най-рано се развил животът в града като център на управлението, религията, занаятите и търговията.
• Основна храна на жителите в Месопотамия били житото и ечемикът. Хранели се и със зеленчуци, леща, фасул, лук. Рибата била в изобилие.
Луксор, входът към пирамидите в Долината на царете