Най-важното в този урок:
- Как започнал „Златният век“ на старобългарската култура?
- Разцветът на старобългарската книжнина
- Велики Преслав – столицата на християнска България
- Цар Симеон Велики на върха на могъществото си
- Разцвет на старобългарското изкуство
- Старобългарската цивилизация
- Какво трябва да запомним?
Огърлица от Преславското златно съкровище, Х век
Как започнал „Златният век“ на старобългарската култура?
Военните победи и разширените граници на държавата, съхраненото дело на славянските първоучители, както и високата образованост на цар Симеон Велики създали условия за културен разцвет на България.
Приемането на християнството приобщило българите към вековната византийска цивилизация, съхранила за Европа културното наследство на Древна Елада и Рим.
Книжовните школи в Плиска и Охрид обучили множество хора да четат и да пишат на роден език.
След 886 г. в книжовната дейност на учениците на светите братя се включил и младият княз Симеон. Той получил образование в Константинопол, в прочутата Магнаурска школа – единственото тогава висше училище в Европа. Заради отличните му познания на древногръцката култура византийците го наричали „полугрък“ .
Цар Симеон – златният век на българската писменост Картина от Димитър Гюдженов
Разцветът на старобългарската книжнина
Цар Симеон събрал около себе си най-изявените книжовници начело с Кирило-Методиевите ученици. Те подбирали и превеждали на старобългарски език за нуждите на Църквата и двореца произведения на византийски автори.
В Преславската и Охридската книжовна школа били създадени и много оригинални творби.
В „Шестоднев“ Йоан Екзарх представил библейския разказ за сътворението на света, като включил и описание на цар Симеон и неговия дворец.
Съчинението „За буквите“ на Черноризец Храбър и творбата в рими на Константин Преславски „Азбучна молитва“ били истинска възхвала на делото на светите братя Кирил и Методий.
Константин Преславски създал „Учително евангелие“ – първия сборник с проповеди в целия славянски свят.
Постепенно глаголицата била заменена от създадената в България кирилица. Това е азбуката, на която българите и другите православни славяни пишат и днес.
Така в края на IX и началото на X век България първа сред европейските държави създала книжнина на говорим славянски език. Съчиненията на старобългарските творци били най-голямото достижение на „Златния век“.
Заглавна страница от„Шестоднев“
на кирилица Руски препис от XIII век
на кирилица Руски препис от XIII век
Велики Преслав –
столицата на християнска България
Цар Симеон превърнал Преслав в красив град, наричан „българският Цариград“. Строителството на столицата продължило 27 години. Построени били дворци и многобройни храмове с украса от керамика, злато и мрамор. Високи каменни стени обграждали Вътрешния и Външния град. Над всички сгради във Вътрешния град се извисявал с внушителните си размери Симеоновият дворец.
Величието на царския град се допълвало от Кръглата, или Златна, църква на цар Симеон – един от шедьоврите на средновековната българска архитектура. Храмът бил богато украсен с цветни мозайки и рисувана керамика. Основната му част била с кръгла форма и купол, разделена на 12 ниши, колкото били християнските апостоли.
Архитектурата на Вътрешния град символизирала идеята за единство между държавата и Църквата.
„Златната“ църква на цар Симеон. Днешен вид
Цар Симеон Велики на върха на могъществото си
В своето съчинение „Шестоднев“ старобългарският писател Йоан Екзарх включил и описание на цар Симеон и неговия дворец.
Ето какво пише Йоан Екзарх, който е виждал цар Симеон Велики в дните на най-голямото му могъщество:
„Когато някой простороден и беден, и чужденец, дошъл отдалече при портите на княжеския дворец и видял ги, изумява се… Като влезе в двореца и види високите палати и църквите, украсени невероятно с камък и дърво, и боя, а отвътре – с мрамор и мед, сребро и злато, понеже не знае с какво да ги сравни, тъй като в своята земя не е виждал друго освен сламени колиби, бедният, изгубвайки си ума, им се чуди.
Ако ли пък му се случи да види и княза, седнал в мантия, обшита с бисер, със златен наниз на шията, с гривни на ръцете, препасан с кадифен пояс и с увиснал на бедрото меч (...) той ще рече: „Аз не мога да ви разкажа за тази красота и ред. Само който ги види със собствените си очи (...) може да се възхити най-добре“.
Цар Симеон Велики Картина от Димитър Гюдженов
Разцвет на старобългарското изкуство
Необходимостта от украса на дворците и болярските жилища, от изрисуване на новопостроените църкви и манастири и на създадените ръкописни книги довела до разцвет на изкуството и художествените занаяти.
Едно от най-високите достижения на старобългарското изкуство била преславската рисувана керамика. От нея се изработвали настилки, облицовки и дори икони. Тя имала естествения цвят на изпечена глина, върху която се рисували с разноцветни бои разнообразни мотиви. Рисуваната керамика и миниатюрите в ръкописните книги били новите явления в изкуството през
„Златния век“.
„Златния век“.
Керамична икона на Св. Теодор Стратилат, открита при разкопки близо до Велики Преслав, краят на ІХ век
Старобългарската цивилизация
„Златният век“ станал основа за развитието на българската култура през следващите векове. Книгите, създадени при цар Симеон Велики, дали знания и опит на книжовниците по цялата българска земя.
Това книжовно богатство надхвърлило пределите на страната. През следващите столетия старобългарската книжнина се разпространила сред останалите славянски народи, най-вече сред руси и сърби.
Старобългарският език станал третият богослужебен и литературен език за средновековна Европа редом с гръцкия и латинския.
Страница от Енинския апостол, началото на ХІ век. Това е най-старият български ръкопис, който се съхранява в пределите на страната ни.
Какво трябва да запомним?
• В резултат от политиката на българските владетели и делото на Кирило-Методиевите ученици, в края на ІХ и през Х век България изградила своя християнска култура.
• Българските творци усвоили и осмислили богатото византийско наследство, създали книги и сборници с преводи и оригинални творби.
• Чрез тях постиженията на българската култура достигнали до целия православен славянски свят.
• Старобългарският език се превърнал в първия книжовен език на славянството. България се издигнала като център на славянската християнска култура и цивилизация.
Останки от Кръглата, или Златна, църква във Велики Преслав, реконструкция