И в тази приказка има вълшебни предмети – златната ябълка, пръстенът на девойката, който доставя „дрехи самотворни“. Вълшебство виждаме и в пространствата – светът е разделен на горна и долна земя. Виждаме вълшебството и в злата ламя, и в говорещата орлица. Героят на приказката е третият брат, който изминава пътя между горната и долната земя, помага на страдащите и убива ламята. Той успява да извърши всичко това с помощта на своите собствени качества – смелост, ум, съчувствие към чуждата мъка и воля за справедливост – и със своя съвсем невълшебен „дрянов кривак“.
Двамата му по-големи братя не притежават тези качества, те са страхливи, егоистични и нечестни.

Ламята краде от семейството на старец и тримата му синове една голяма ценност – златна ябълка. Двамата по-големи братя не успяват да опазят златната ябълка. Третият брат обаче успява и тръгва към долната земя, за да преследва ламята, която е ранил. Там се оказва, че има и светове с много по-големи нещастия. Ламята яде живи хора; завардила е водата и не я дава на хората, ако не ѝ доведат жертва; една старица замесва тестото със сълзи вместо с вода; едно момиче чака смъртта си... Онова, което превръща третия брат наистина в герой, е негово­то желание да помогне на всички ‒ на познатите и на непозна­тите, на своите и на чуждите. Доброто ‒ в лицето на третия брат ‒ е някак самотно в цялата приказка.